Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Господи, нека да поживея, умолявам те, искам да живея!“

70 години съхраняван в трезор, излиза „Дневникът на Рения: Животът на момиче в сянката на Холокоста”

Рения Шпигел от Перемишл, Югоизточна Полша, започва дневника си на 15 г., на 18 немците я откриват на един таван и я убиват. - „Господи, нека да поживея, умолявам те, искам да живея!“

Рения Шпигел от Перемишл, Югоизточна Полша, започва дневника си на 15 г., на 18 немците я откриват на един таван и я убиват.

Тайният дневник на полска тийнейджърка, убита от нацистите през 1942 г., ще бъде публикуван, след като 70 години е лежал недокоснат в банков трезор. „Дневникът на Рения: Животът на момиче в сянката на Холокоста” ще бъде издадена от членове на семейството на Рения Шпигел. Книгата е сравнена с дневника на Анe Франк, съобщава Би Би Си.

„Чела съм само част от него, защото постоянно плачех“, казва сестра ѝ Елизабет.

Елизабет, която се е казвала Ариана, преди да смени името си, помни сестра си като „много тихо и замислено момиче”. За нея по-голямата ѝ сестра е била като втора майка, споделя тя пред кореспондента на Би Би Си.

Рения и Ариана преди малко преди войната. Снимка: Архив на семейство Белак

„Тя беше много интелигентна. Ръководеше литературния кръжок в училището. И беше много, много мила“, казва Елизабет.

Рения Шпигел от Перемишл, Югоизточна Полша, започва книгата си, която ще излезе във Великобритания на 19 септември, когато е на 15. Страниците на дневника свидетелстват за честите бомбардировки, как семейството е принудено да се укрива и как други еврейски семейства изчезват от гетото.

Но сред тези ужасяващи разкази, Рения, която мечтае да бъде поетеса, описва първото си влюбване в момче на име Зигмунт Шварцер. Те споделят първите си целувки часове преди нацистите да стигнат до родния ѝ град. Тя е била на 18 през юли 1942 г., когато е убита от германски войници, открили я да се крие на един таван, след като е избягала от гетото.

Предлагаме Ви откъс от „Дневникът на Рения“.

Запис в дневника от 7 юни 1942 г.

„Накъдето и да погледна, се лее кръв. Такива ужасни погроми. И убийства, убийства. Боже Всемогъщи, за пореден път се смирявам пред теб, помогни ни, спаси ни! Господи Боже мой, нека да поживеем, умолявам те, искам да живея! Изпитала съм толкова малко от живота. Не искам да умра. Страх ме е от смъртта. Всичко е толкова глупаво, толкова дребнаво, маловажно, незначително. Днес си мисля и се притеснявам дали не съм грозна; утре може завинаги да спра да мисля.“

***

Зигмунт написва сърцераздирателния финален пасаж в книгата след нейната смърт. Той е депортиран в Аушвиц, но оцелява в лагера на смъртта и става лекар в армията на САЩ, а през 1950 г. намира сестрата на Рения Елизабет и майка ѝ Ружа в Ню Йорк и им го предава.

„Да разбера за този дневник, беше шокиращо преживяване – казва Елизабет. – И аз, и майка ми го виждахме за първи път. Ние двете бяхме единствените оцелели.”

Елизабет и майка ѝ се твърде разтърсени, за да четат книгата, която им занесъл Зигмунт, и я оставили на съхранение в банков трезор.

„Майка ми така и никога не успя да преодолее смъртта на сестра ми”.

Дъщерята на Елизабет Александра Белак иска да научи повече за леля си и през 2012 г. дава текста да бъде преведен от полски на английски, за да може да го прочете. Накрая решава да го издаде.

„След след като прочетох този дневник, успях да разбера дълбочината, широтата и зрелостта на тази красива душа – казва тя. – Мислех си, аз не стигнах до тази история само заради себе си – всички трябва да я научат.“

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg