Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

„Господи, нека да поживея, умолявам те, искам да живея!“

70 години съхраняван в трезор, излиза „Дневникът на Рения: Животът на момиче в сянката на Холокоста”

Рения Шпигел от Перемишл, Югоизточна Полша, започва дневника си на 15 г., на 18 немците я откриват на един таван и я убиват. - „Господи, нека да поживея, умолявам те, искам да живея!“

Рения Шпигел от Перемишл, Югоизточна Полша, започва дневника си на 15 г., на 18 немците я откриват на един таван и я убиват.

Тайният дневник на полска тийнейджърка, убита от нацистите през 1942 г., ще бъде публикуван, след като 70 години е лежал недокоснат в банков трезор. „Дневникът на Рения: Животът на момиче в сянката на Холокоста” ще бъде издадена от членове на семейството на Рения Шпигел. Книгата е сравнена с дневника на Анe Франк, съобщава Би Би Си.

„Чела съм само част от него, защото постоянно плачех“, казва сестра ѝ Елизабет.

Елизабет, която се е казвала Ариана, преди да смени името си, помни сестра си като „много тихо и замислено момиче”. За нея по-голямата ѝ сестра е била като втора майка, споделя тя пред кореспондента на Би Би Си.

Рения и Ариана преди малко преди войната. Снимка: Архив на семейство Белак

„Тя беше много интелигентна. Ръководеше литературния кръжок в училището. И беше много, много мила“, казва Елизабет.

Америка за България

Рения Шпигел от Перемишл, Югоизточна Полша, започва книгата си, която ще излезе във Великобритания на 19 септември, когато е на 15. Страниците на дневника свидетелстват за честите бомбардировки, как семейството е принудено да се укрива и как други еврейски семейства изчезват от гетото.

Но сред тези ужасяващи разкази, Рения, която мечтае да бъде поетеса, описва първото си влюбване в момче на име Зигмунт Шварцер. Те споделят първите си целувки часове преди нацистите да стигнат до родния ѝ град. Тя е била на 18 през юли 1942 г., когато е убита от германски войници, открили я да се крие на един таван, след като е избягала от гетото.

Предлагаме Ви откъс от „Дневникът на Рения“.

Запис в дневника от 7 юни 1942 г.

„Накъдето и да погледна, се лее кръв. Такива ужасни погроми. И убийства, убийства. Боже Всемогъщи, за пореден път се смирявам пред теб, помогни ни, спаси ни! Господи Боже мой, нека да поживеем, умолявам те, искам да живея! Изпитала съм толкова малко от живота. Не искам да умра. Страх ме е от смъртта. Всичко е толкова глупаво, толкова дребнаво, маловажно, незначително. Днес си мисля и се притеснявам дали не съм грозна; утре може завинаги да спра да мисля.“

***

Зигмунт написва сърцераздирателния финален пасаж в книгата след нейната смърт. Той е депортиран в Аушвиц, но оцелява в лагера на смъртта и става лекар в армията на САЩ, а през 1950 г. намира сестрата на Рения Елизабет и майка ѝ Ружа в Ню Йорк и им го предава.

„Да разбера за този дневник, беше шокиращо преживяване – казва Елизабет. – И аз, и майка ми го виждахме за първи път. Ние двете бяхме единствените оцелели.”

Елизабет и майка ѝ се твърде разтърсени, за да четат книгата, която им занесъл Зигмунт, и я оставили на съхранение в банков трезор.

„Майка ми така и никога не успя да преодолее смъртта на сестра ми”.

Дъщерята на Елизабет Александра Белак иска да научи повече за леля си и през 2012 г. дава текста да бъде преведен от полски на английски, за да може да го прочете. Накрая решава да го издаде.

„След след като прочетох този дневник, успях да разбера дълбочината, широтата и зрелостта на тази красива душа – казва тя. – Мислех си, аз не стигнах до тази история само заради себе си – всички трябва да я научат.“

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3