Господинов и Иван Кръстев в списък със стоте най-добри книги на XXI век

Двама българи влизат в списъка с най-добрите книги на XXI век в класация на швейцарския вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг ам Зонтаг“. „След Европа“ на Иван Кръстев и „Времеубежище“ на Георги Господинов са сред 100-те най-добри произведения на века (или поне на първата му четвърт).

Списъкът е подбран след „разговори с многобройни колеги от редакционния екип на „NZZ am Sonntag“ и извън него“ и широки дискусии кои книги от 2000 г. насам са накарали читателите да говорят, формирали са мисленето им и са истински оригинални, отбелязват от вестника:

„Четенето е мислене с чужд мозък, казал е веднъж аржентинският писател Хорхе Луис Борхес. Особеното при четящото мислене е неговата конкретност: ние възприемаме света чрез сетивата на другите, изпитваме какво означава да живееш в различно време и място. Колкото повече четем, толкова по-голям и разнообразен става светът. Той така или иначе е сложен и пълен с конфликти, както научаваме всеки ден от новините. Но добрите книги ни показват света отвътре“.

По-напред в класацията, на 58-а позиция, е „След Европа“ на Иван Кръстев – разсъжденията на политолога за една Европа след излизането на Великобритания от ЕС и избирането на Доналд Тръмп за президент отвъд океана в САЩ.

„Докато много коментатори все още размишляваха какво не е наред с англичаните и американците, Кръстев обясни какво не е наред в Европа – пише за книгата Гордана Миюк, дългогодишна редакторка на НЦЦ. – С аналитичен нюх българският политолог обяснява как бежанската криза разтърси ЕС и възроди смятания за преодолян национализъм. Миграцията е основната движещата сила, която поставя под въпрос либерализма и демокрацията. Кръстев не прогнозира края на ЕС, а по-скоро изпадането му в незначителност.“

„След Европа“ излезе на български през 2017 г., с голям успех бе преведена в Германия, където дори оглави класациите на политологичната литература.

Вижте още: СТРАХУВАМЕ СЕ ОТ БЕЖАНЦИТЕ ЗАРАДИ ПРОВАЛА НИ С РОМИТЕ

„Времеубежище“ е второто заглавие от български автор в класацията. Романът на Георги Господинов излиза в Германия през 2022 г. и е на 67-о място в списъка.

„Ах, всичко беше по-хубаво в миналото – казва за книгата Рике Хаг, редактор в лайфстайл рубриките на НЦЦ. – Сега има 16-годишни, които копнеят за 80-те, защото вярват, че това десетилетие е било по-готино от настоящето и бъдещето – музика, дрехи, танци, поведение, свобода, всичко. Бъдещето, дълго време предпочитано убежище за младите хора, при това не само от това поколение, сега е твърде плашещо и хората предпочитат да си затворят очите за него. Българският писател Георги Господинов описва какво е да преместиш обществено значимото внимание към миналото. „Времеубежище“ започва в Швейцария в клиника за пациенти с Алцхаймер. Тук стаите пресъздават различни епохи с цигари, радиопредавания, дрехи, взети изцяло от съответните десетилетия на благосъстояние на пациентите. Проектът е успешен. Романът завършва с това, че европейските държави могат да изберат десетилетието, в което искат да съществуват. Забавен, загрижен и плашещ, Господинов отправя послание: Трябва да се върнем в бъдещето, миналото свърши.“

ИМА ЛИ ЛЕЧЕНИЕ ЗА ТОЗИ ОСТЪР, ХРОНИЧЕН КОПНЕЖ ПО МИНАЛОТО?

Класацията е еклектична и отразява различни вкусове с гласове от цял свят. Преобладава художествената литература. Първата позиция заема романът „Аустерлиц“ на В. Г. Зебалд. На второ място е „Свобода“ на Джонатан Франзен, на трето – „Време секънд хенд“ от Светлана Алексиевич. Четвърта и пета позиция са за „Книгите на Яков“ на Олга Токарчук и „Пророческа песен“ на Пол Линч.

СВЕТЪТ ЩЕ БЪДЕ УНИЩОЖЕН, ЩЕ ГО ВИДИТЕ ПО НОВИНИТЕ

По-надолу списъкът продължава с още издания, познати и на българския пазар, включително „Сапиенс. Кратка история на човечеството“ от Ювал Ноа Харари (13), „Хари Потър и даровете на смъртта“ от Дж. К. Роулинг (15), „Вегетарианката“ на Хан Канг (20), която наскоро получи Нобеловата награда за литература тази година, „Платформата“ от Мишел Уелбек (24), „Големият залог“ от Майкъл Луис (33), автобиографичната „Аз: Елтън Джон“ (34), „Американа“ от Чимаманда Нгози Адичи (52), „Малък живот“ от Ханя Янагихара (82).

ВЕГЕТАРИАНСКИЯТ АКТ НА НЕЗАВИСИМОСТ НА ЕДНА СКУЧНА, ОМЪЖЕНА ЖЕНА