Господинов и Родел, или как да останеш нормален след грандиозен успех

Наградата „Международен Букър“ за романа „Времеубежище“ на Георги Господинов и неговата преводачка Анджела Родел бе определена за „Културното събитие на 2023 г.“ от читателите на „Площад Славейков“. Двамата бяха отличени в седмото издание на класацията на „Площад Славейков“ след гласуване през последните два месеца на 2023 г.

Номинацията им поведе в класацията още в началото и до края на гласуването (31 декември) оглавяваше списъка с най-значимите събития в културата през годината. Двамата получиха 40% от вота на всички гласували.

По желание на Господинов и Родел, церемонията по награждаването им се проведе в малката снежна градина на любимо за тях място в София – малко кафене, в което често се отбиват писатели. Името на това място е тематично –  „Timeless“ (вечен – от англ.).

Отличието от „Площад Славейков“ е поредното от върволицата награди за Господинов и Родел. Надали е последното, Ефектът на Букъра ще резонира и през 2024 г.

Въпросът как се оцелява след подобен успех, за Георги Господинов има само един отговор: като останеш нормален, това е условието.

„Това би трябвало да се случва естествено, защото ако човек се замисли как да остане нормален, значи има проблем – каза Господинов пред „Площад Славейков“. –  Аз идвам от един малък град (Ямбол), на 56 съм, живял съм във всякакви ситуации, свикнал съм с всичко. Това, което винаги ме е интересувало още от малък, е литературата. Мисля, че това е условието – човек да е потопен в нещо, което го интересува, да се опита да бъде добър в двата смисъла: в това, което прави, и добър като човек. Това е нормалността. Писателят не е нищо по-различно от всеки един от нас. На всеки му се случват добри и лоши неща, раждат му се деца, умират родители и човек трябва да го приеме. Най-страшното за писателя е да се самозабрави.“

Наградата „Международен Букър“ превърна Господинов в суперзвезда, колкото и да е нетипична, неловка думата за територия като литературата. Авторът на „Времеубежище“ опитва да погледне от хубавата страна на това определение:

„Не мисля, че съм суперзвезда, но стана така, че тази година хората в България се редиха на опашка за книга, хората говореха за книги, което, съгласете се, не се случва често – и това е най-хубавото. Идват млади хора, които носят книгите и си говорим за тях“.

Анджела Родел, преводачката на „Времеубежище“, се появи на нашата церемония часове преди да отлети за Америка, където ще представи новия си превод на български роман на английски език – „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева. Попитах я как приема славата, връхлетяла я през 2023 г.

„За мен беше това бе като инжекция вдъхновение – каза Родел. – Когато един преводач си свърши добре работата, той трябва да остане невидим, да остави книгата да изпъкне, нейният автор. Така че за мен беше невероятно вдъхновение, че съм на правилния път, че си заслужава целия труд. Аз вече 20 години се занимавам с превод на литература от български език и е много хубаво да има това признание отвън, тази жажда за българските гласове и автори.“

С обичайната си жизнерадост, Родел сподели, че повишеното внимание на публиката към нея никак не я натоварва:

„И преди това имах някаква известност, все пак няма много преводачи чужденци, хората ме познават също и заради фолклора. За мен е много хубаво като ме представят като преводач на „Времеубежище“. Днес в един магазин една жена ми каза: „А, вие сте преводачът на Георги Господинов“ и ми стана много готино. Хората се радват искрено, като ме срещнат в метрото, на улицата… За мен не е проблем, страшно ми е приятно“.