Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Господинов в „Гардиън“: България е на ръба на тиха гражданска война

Целта на Путин с тази война е да ни върне в годините на СССР, казва писателят пред британската медия

„Надявам се, че не вървим към някакъв странен колективен Алцхаймер. Защото когато пламъкът на паметта изгасне, чудовищата на миналото затварят кръга около нас“, пише Георги Господинов. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков - Господинов в „Гардиън“: България е на ръба на тиха гражданска война

„Надявам се, че не вървим към някакъв странен колективен Алцхаймер. Защото когато пламъкът на паметта изгасне, чудовищата на миналото затварят кръга около нас“, пише Георги Господинов. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Путин не иска войната да свършва, целта му е да ни върне в 40-те години на съветската ера, казва Георги Господинов в коментар за „Гардиън“. Българският писател, номиниран за „Букър“ за романа си „Времеубежище“, говори пред британското издание за дефицита на бъдеще – централна тема в романа му, за опасната носталгия по едно неосъзнато минало, за поляризацията на българското общество, за надигането на популизма и национализма.

Статията на Господинов всъщност е адаптация на думите му, отправени по време на „Debates on Europe 2023“, поредица от събития в София, организирани от „S. Fischer Foundation“ и Германската академия за езика и литературата. Преводът на английски е на Анджела Родел, с която писателят работи и за превода на романите си.

„Българското общество е дивашки разцепено на две – пише Господинов. – Страната от години не е виждала подобни разпад и поляризация, влошени допълнително от социалните мрежи и публични фигури. Може би звучи твърде крайно, но понякога имам усещането, че се намираме на ръба на тиха гражданска война.“

От началото на инвазията в Украйна, започнала през февруари миналата година, разбирането за носталгия изглежда променено – чувството вече не се фокусира около място или дом, а около време, казва писателят. В този ред на мисли войните, които водим днес, са битки за миналото – наратив, който силно наподобява сюжета на „Времеубежище“, където европейските нации се затварят в границите си и провеждат референдуми за връщане в най-добрата епоха от миналото си.

„Когато излезе „Времеубежище“, публиката ме попита на едно четене: „Добре, кой период би избрала Русия?“. Тогава не бях сигурен. Ще ми се да мисля, че ще бъдат годините на Горбачов, времето на перестройката. Отговорът дойде на 24 февруари миналата година. В този невидим референдум за миналото Русия избра годините на Втората световна война, последния път, когато руснаците са се радвали на признание от света, готов да забрави Сталин, лагерите, Гладомора и жестокостите на съветската система. Разбираемо, Путин е избрал да се върне в началото на 40-те. Настоящото страдание на Русия и нейната изолация я накараха да се върне към „щастливите“ и мощни времена на Съветския съюз.“

Тъкмо тази среда, в която миналото е оставено неосъзнато, забравено или се пренаписва, създава благоприятни условия за надигането на популизма и национализма, отбелязва писателят и дава за пример президентския мандат на Тръмп отвъд океана и много по-близкия до нас режим на Путин.

„Паметта и културата са част от имунната система на Европа – посочва Господинов. – Тя трябва да осъзнае и разоръжи вирусите на колективната слепота, липсата на разум, националистическата лудост и раждането на нови диктатори. […] Надявам се, че не вървим към някакъв странен колективен Алцхаймер. Защото когато пламъкът на паметта изгасне, чудовищата на миналото затварят кръга около нас. Колкото по-малко памет, толкова повече минало. Помним, за да държим миналото настрана – в миналото.“

Но въпросът не е само в това какво помним, но и с какво чувство ни е оставило. Паметта постепенно се превръща в оръжие на популизма и национализма, отбелязва писателят, които се опитват да създадат своя версия на миналото. Господинов споделя тезата, изразена от десетки интелектуалци – Русия не е положила усилие да осмисли паметта за Втората световна война, така както го е направила Германия например, „болезнен процес, който обхваща всички слоеве на обществото“. Точно поради тази липса на осъзнатост на миналото Русия поддържа жив статута си на жертва – „алиби за нови жертви, които смята, че заслужава“.

Притеснително за писателя е и размиването на границите между истина и лъжа.

„Този фалш не само пренаписва миналото, но предопределя бъдещето. Корени се в едно преработено минало, тъкмо за да оправдае настоящите агресия и позорни действия.

[…] По време на детството и младостта ми в България в училищата се преподаваше, че Русия е нашият голям брат, без който не можем да се справим (като всички големи братя, и този може да натупа лошите деца от квартала, които ни тормозят). Разбира се, моето поколение тайно мечтаеше за другите нации, за онези желани чужди страни на запад от нас. И това е една малка справедливост – СССР никога не се превърна в мечтана дестинация, въпреки пропагандата.“

Независимо от причините, проруската пропаганда днес работи активно в България. Преобладава чувството на благодарност към двукратните ни освободители (и както се оказва, двукратни поробители, отбелязва Господинов), но се наблюдава и нежелание от страна на високопоставени политици категорично да заемат страната на жертвата: Украйна.

Няма яснота как ще приключи войната, но вероятно това ще се случи много след като и последният куршум бъде изстрелян.

„Но литературата има своята роля: най-малкото може да ни научи на устойчивост и емпатия; да ни предложи инструментите, с които да разпознаем пропагандните лъжи; да запази личните истории от епицентъра на болката; да създаде памет, която няма да бъде опетнена и ако е възможно, да ни утеши. Нито една пропаганда не може да бъде по-силна от паметта за малкото момче, бягащо от войната с телефонен номер, надраскан на ръката си.“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90