Гостоприемството като възпитание за лидери

Д-р Марк Маккъргоу е изключително обаятелен лектор на международната сцена, водещ, консултант и учител. Нарича себе си „бързо оздравяващ физик”. Вече над две десетилетия работи върху спонтанно изникващи подходи за отклик и действие в тежки ситуации. Автор е на няколко книги с многохиляден тираж, издадени на единадесет езика.

Последната му книга „Гостоприемно лидерство“ е вече в българските книжарници. Тя разкрива защо и как гостоприемното лидерство е призвано да играе пионерска роля в света на организационните отношения през 21 век. На 22 и 23 ноември в София Марк ще води семинар за това как създаваме ангажираща работна среда.

Д-р Марк Маккъргоу

– Как бихте обяснили накратко Вашата теория за гостоприемното лидерство?

– Когато кажем „лидер“, образът, който изплува във въображението на повечето хора, е на героична фигура – човек (често) стои на върха на планина, гледа към бойно поле, притежава повече знание и перспектива за бъдещето от всеки друг, взима по-смели и по-мъдри решения и т.н. В съвременния взаимосвързан свят този образ вече не се вписва добре. Всеки може да разполага с информация, всеки има перспектива – въпросът пред лидера вече не е как да насочва хората си, а как да ги мотивира така, че всеки да работи, да избира, да взема решения, да се развива заедно с другите.

Образът, който се свързва с тази представа за новия лидер, можем да сравним с този на домакин на гости. Той няма как да действа като диктатор, със заповеди. Представете си например, че един разтревожен домакин изкрещи на своите гости: „Я веднага да ви е приятно!“. Нали тези негови гости са там по негова покана, той ги ангажира със своето събитие и всички се събират заедно, за да правят нещо хубаво, има култура на общуването. Има една стара арабска поговорка: „Домакинът е първият и последният“. Свързвам я с лидерството – лидерът е и първият (в началото на нещата, примерът), но и последният (който поема отговорност и помага на другите). Капитанът на кораба е последният, който ще го напусне.

– Какво ви доведе до идеята, че културата в мениджмънта трябва да се промени? Някакъв горчив личен опит?

– В ранните години на кариерата си работих като физик в производството на електроенергия. Повечето ми шефове бяха свестни. Но имаше и други – отделям ги в два типа. Тези от първия тип искаха да бъдат герои, да си приписват дивидентите от моята работа, да ме държат „на тъмно“ възможно най-дълго. Доста разочароващо. Вторият тип бяха тези, които не знаеха какво мислят, променяха позициите си през цялото време, страхуваха се да правят изводи и не обичаха да разговарят с хората. Често на тези позиции бяха технически мениджъри, повишени на ръководни длъжности, които изобщо не им бяха по мярка. Още по-разочароващо. Това, което се набиваше на очи и при двата типа, беше фокусът върху „АЗ като лидер“, вместо върху „НИЕ като отбор“. Много безотговорно.

След това дойде и интересът ми към въвличането, към ангажираността. Именно тя се оказа „тайната съставка“, която кара всяка организация да заработи по-добре. Ако има въвличане и съпричастност у хората, всички останали политики в областта на човешките ресурси, стимулиращите схеми, плановете за разширяване, новите идеи и т.н. могат да работят. Лидерите, които насърчават тази съпричастност, са подходящите ръководители за XXI век.

– Моделът на авторитарно лидерство още е доста силен в България. Не мислите ли, че лидерството като действие зависи до голяма степен от манталитета на нацията и от традициите, които остават силни?

– Да, със сигурност има културни норми около лидерството и всички видове организационно поведение. И тези видове лидерство също създават определен тип „последователи“ – например авторитарното лидерство води със себе си т.нар. „ДА хора“, които винаги са съгласни и в чиято среда най-трудните въпроси не се задават. Гостоприемното лидерство автоматично се променя според различните култури – така „доброто гостоприемство“ изглежда малко по-различно в Лондон, отколкото в Пекин, Буенос Айрес или дори в София. Бих насърчил хората, които четат това, да помислят кое прави българското гостоприемство специално и да го включат в своето лидерско поведение. Манталитетът на нацията винаги е част от процеса.

Един от най-важните аспекти на усвояването на гостоприемното лидерство е приемането на модела „стъпка напред – стъпка назад“. Авторитарното лидерство е склонно да настъпва, да върви само напред, за да изрази своите виждания и инструкции. Гостоприемното лидерство също прави това (може би по-рядко и с по-голяма чувствителност), но след това отстъпва, за да позволи на другите да направят крачка напред.

– Говорите за шест роли, в които лидерите трябва да влязат. Бихте ли да ни ги представили накратко?

– В продължение на повече от десетилетие правих свои проучвания за добрия домакин и респективно гостоприемния лидер. Разговарях с мениджъри, които приемах за успели, срещнах страхотни „домакини“, които ми довериха тайната на успеха си. След всичко това аз и моята съавторка Хелън Бейли стигнахме до извода, че всеки един от тези гостоприемни лидери е влизал от време на време в някоя от тези шест различни роли, в името на това да постигне желаната съпричастност у екипа си.

Инициатор

Ние рядко инициираме нещо изцяло сами. Обикновено има импулс за действие – интерес, недоволство, страст, ярост или просто копнеж да видиш нещо по-добро или по-различно. Целта може да бъде голяма – например да се прекрати експлоатацията на децата, или по-малка – да се преорганизира цялата документация на екипа, така че хората да намират по-бързо това, от което се нуждаят. Каквито и да са целите, лидерите тръгват напред и сами правят първия ход.

Канещ

Идеята за покана е сърцето на гостоприемното лидерство. Когато каним, а хората приемат поканата, те са въвлечени, отворени, ангажирани, стават част от процеса. В случай, че откажат покана, това е послание, че в предложението нещо не е наред. Да мислите като човек, който отправя покана, означава да се свържете с хората, канейки ги, а не настоявайки да се присъединят към вас в работата по проект или идея. Така приемате участието на другия като ценен дар, а не като резултат от трудов договор.

Създател на пространство

Ролята на домакин включва и създаването на пространство, където могат да се раждат и развиват различни събития. Голяма част от новата литература за лидерството говори за важността на пространството. Домакинът играе жизненоважна роля в самото начало на процеса на вземане на решение относно него и начина, по който то трябва да бъде оформено и използвано.

Пазител на входовете

Гостоприемният лидер знае колко е важно определянето на граници и възможностите, които произтичат от това. Границата изчиства очакванията и правилата. По същия начин, по който един домакин може да има правило „обувките се оставят в коридора“, гостоприемният лидер трябва да се погрижи да избере граници, които помагат на хората да разберат къде са и какво се очаква от тях на определеното място и в отредената им роля.

Създател на връзки

Добрите лидери изграждат връзки между хората, свързват личности и идеи и знаят кога да отстъпят, за да ги оставят да се ориентират. Създателят на връзки среща хората едни с други и така полага основата на нещо ново. Ако сме инициирали среща, поканили сме участници и сме създали пространство, ясно е, че имаме някакъв проект. Но той няма как да се случи, ако хората не си контактуват, не се запознаят. Като създатели на връзки разбираме още, че след като сме събрали хората, в някакъв момент трябва да отстъпим от пътя им, да оставим магията да работи и да им позволим сами да съзрат възможностите.

Сътрудник

Сътрудниците инициират, представят и се присъединяват към всички останали. Това не е нещо неочаквано – когато сме поканени на вечеря, очакваме домакинът не само да ни сервира храна, но и да яде същата тази храна заедно с нас. Що се отнася до лидерството, там не е чак толкова ясно. Добрите ръководители приемат ролята на съучастник, когато това е необходимо – все пак не можем да правим всичко едновременно. Влизането в тази роля помага на лидерите и да се съсредоточат върху най-важното за момента.

– Важен е въпросът за достойнството на хората, които работят в екип. Традиционният начин за лидерство често работи именно срещу личното достойнство. Как може да се промени това?

– Лидерът се занимава с хората, не само с техните длъжности и работа. Има значение, че днес Александър е мениджър продажби и той не е като Мария, която довчера е вършила същата работа. Всеки носи своята собствена сила, умения, опит и визия в тази роля. Задача на ръководителя е да влезе във връзка с хората и да ги окуражи да ги използват. Успелият гостоприемен лидер винаги намира време да установи такива връзки, а след това да създаде мрежа с останалите в компанията, които могат да помогнат или подкрепят процеса на работа.

– У нас има една поговорка „Чувствайте се като у дома си, но не забравяйте, че сте на гости“. Може ли да се приложи към вашата лидерска система?

– Да, може. В едно парти и гостите имат роли – това е част от изграждането на взаимоотношенията, които водят до съпричастност към събитието. Домакинът и гостът не са равни. Но те също не са в строга йерархия: домакинът носи отговорност за гостите (и следователно е „над тях“), а също така има и роля в осигуряването на техните нужди (и следователно е и „под тях“). Звучи парадоксално, но това е факт при организирането на всяко събитие.

– Имате ли примери, в които гостоприемното лидерство се е доказало като най-печелившия модел за ръководене?

– Много хора вече следват този начин на мислене и са лидери от световна величина. Има специален интерес към темата от страна на компании, разработващи софтуер. Там екипите работят бързо в условия на скоростно променящи се цели. Ако ръководителят на такъв проект приема себе си като домакин, от това ще произлязат много добри неща.

Нашата книга „Гостоприемното лидерство“ съдържа примери за големи и малки организации, които познават неговата сила в действие. Сред тях са фирми, университети и колежи, медицински центрове, полицейски организации. Всички те потвърждават, че гостоприемното лидерство им дава едновременно по-ясна представа за това как трябва да се ръководи и им помага да осъзнаят силата на конструктивното свързване с другите.