Гьоте и „пра-яйцето” на литературата в ново луксозно издание

Баладата е особен литературен жанр, който трудно може да бъде причислен към който и да е от известните литературни видове. През 1821 г. Гьоте посочва междинното положение на баладата между лириката, драмата и епоса, като я нарича „смесен продукт, в който си взаимодействат трите елемента, съединени в „пра-яйце“.

Великият немски поет, философ, учен и държавник създава десетки балади през целия си живот, 12 от тях днес излизат в ново издание на „Лист“.

Жанрът „балада“ е роден от танцовите песни на галите, приветстващи с тях идването на пролетта. Те напомнят и за античната драма, родена от обредните песни в чест на Дионис. Драматизмът и търсеният катарзис сближават античната драма с баладата.

Гьоте, един от корифеите на Просвещението, което търси нови измерения на античното изкуство, започва да се интересува от баладата като форма едва 22-годишен, през 1771 г. в Елзас. Тогава започва интересът му към фолклора и се раждат 12 балади, които той записва заедно с ноти към тях. Ранните му балади, сред които са „Дива роза“ и „Царят на Туле“ са толкова близки до народните песни, че немският поет и критик Йохан Хердер дори ги включва погрешка в сборника си „Гласове на народите в песни“.

Източник на сюжетите за баладите на Гьоте са античните митове и средновековните предания. В тях задължително присъства нещо загадъчно, поучително, страшно, рядко – и нещо смешно. Разголената чувствителност, така характерна за фолклора, е важен елемент в тях.

Повечето от баладите на немския класик се раждат в така наречената „Година на баладите“ – 1797-а, когато той и Шилер работят в поетичен синхрон и приятелско съревнование във Ваймар, където живеят близо един до друг. Двамата взимат решение акцент на „Алманаха на музите“ (годишник, в който редовно публикуват) за следващата 1798 г. да бъде баладата. Така от Гьоте към Шилер хвърчат „Царят на Туле“, „Чиракът магьосник“, „Рибарят“, „Горски цар“, „Коринтска невеста“, а от Шилер към Гьоте – „Пръстенът на Поликрат“, „Жеравите на Ивик“, „Гмурецът“, „Ръкавицата“, „Битката с дракона“…

„От съревнованието между двамата великани на духа победител излиза световната литература“, коментира Любомир Илиев, големият български преводач, чието дело са преводите в изданието на „Лист”.

По собствените му думи той „мъти пра-яйцето на Гьоте“ близо половин век.

„Дори бях започнал дисертация при проф. Любомир Огнянов с тема „Баладите на Гьоте и проблемите при предаването на гьотевския ямб на български“, но след като положих успешно изпитите от аспирантския минимум, разбрах, че академичната кариера ми е органически чужда и в един благословен ден я зарязах. Та как да пиша за проблемите при превода на ямба в Гьотевите балади, след като български преводи по онова време или липсваха, или бяха далеч от духа на оригинала, а в някои случаи – дори скудоумни? И останах окончателно в превода“, отбелязва Любомир Илиев.

Томчето „Балади“ е сред акцентите на „Лист” за Алеята на книгата от 6 до 12 септември пред НДК и бул. „Витоша“. То, както и останалите книги от каталога на издателството, ще се продават с 30% отстъпка в шатра 38.

Изданието е реализирано с подкрепа от Министерството на културата по програма „Помощ за книгата“.

Предлагаме ви една от баладите, предоставена от „Лист“.

Царят на Туле

Честит със свойта мила
във Туле цар живял.
Умирайки, дарила
му златен тя бокал.
Щом в царствената зала
пир почнел да ечи,
той пиел от бокала
с присвити в скръб очи.
Задала се смъртта му
и на сина си той
оставил всичко – само
не дал бокала свой.
Сред рицари познати
решил да поседи
в крайморските палати
на славните деди.

От тая чаша свята
за сетен път отпил
и хвърлил във водата
подаръка си мил.
Погледал как далече
вълните я поят,
помътил взор и вече
не пил той никой път.

1774