Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Готи и римляни в битка за Никополис ад Иструм (снимки)

Историческата възстановка „Нике: играта и победата” събра български и румънски групи в античния град край село Никюп, Великотърновско

В разгара на битката... Снимки: Тихомира Методиева - Готи и римляни в битка за Никополис ад Иструм (снимки)

В разгара на битката... Снимки: Тихомира Методиева

„Време е да се гримираме, време е да се костюмираме,
Време е да започваме кукленото шоу!”

Зрелищни битки, занаяти и изящна керамика… За втори път групата за антични възстановки „Мос майорум” от София организира демонстрация на исторически костюми и бойни техники в развалините на Никополис ад Иструм. Древният град, издигнат от римския император Траян след превземането на съседна Дакия, се намира край съвременното село Никюп. На 12 август форумът на някогашното селище посрещна български и румънски любители на експерименталната археология.

Възстановката

И друг път съм бил на исторически възстановки, но тази определено беше най-забавната досега. Организаторите ме поканиха да се включа в ролята на Улфила, еретическия епископ на варварите. Трябваше да има някакъв сюжет, който да ни позволи да разходим внимателно изработените исторически костюми, така че ето го и него: римският сановник Лупицин се опитва да вземе сина на готския крал Фритигерн в римската армия, докато Улфила покръства своя народ.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Готите не са очаровани нито от покръстването, нито от действията на римляните, така че Лупицин кани Фритигерн на пир в имението си. Всъщност управителят се опитва да убие варварина и неуспехът на покушението предизвиква бунта на готите. В последвалото сражение Лупицин и Улфила се измъкват на косъм от гнева на Фритигерн и неговите хора.

Освен възстановката имаше и кратко представяне на историческата роля на епископ Улфила, в която не мина и без комични моменти. Между румънските ни гости имаше няколко момичета в костюмите на нещо като дакски вакханки, които явно не разбираха обясненията на диктора ни за ставащото на форума на Никополис. Преведох им горе-долу какво се случва и те решиха, че ще е добра идея да изпълнят някакъв езически ритуал или танц, докато чета „Отче наш” на готски пред публиката. Предложението беше добро, но нямаше как да го приема, затова просто се разбрахме да излязат за благословия пред „епископа”. Публиката, разбира се, се смя на прелата-еретик в костюм, заимстван от изображение от VІ в., който със сериозно изражение прекръстваше менадите.

Прекръстване на менадите

Завоеватели в Мизия и Дакия

В началото на ІІ в. сл. Хр. Мизия и Тракия вече от половин столетие са римски провинции. Отвъд Дунава или Истър, както реката се нарича по онова време, живее народът на даките – сродници на тукашните траки и носители на близка култура, но много по-слабо повлияни от гръко-римската класическа цивилизация. След поредния период на смутове Римската империя отново започва период на експанзия. Император Марк Улпий Кринит Траян, смятан по-късно за най-добрия от владетелите на империята, завладява Дакия въпреки упоритата съпротива на местния вожд (или цар) Децебал.

Римската власт на север от Дунава не е безпроблемна: в края на същия ІІ в. започва нова серия варварски нашествия, които опустошават владенията на римляните и от двете страни на голямата река. Около 270 година император Аврелиан изтегля римските граждани и войски от Дакия, връщайки границата си на Дунава. На северния бряг са се настанили готите – беден и многоброен народ, готов за нови завоевания. Предстои им голямо бъдеще и на Балканите, и из цяла Южна Европа – във вреда на римляните.

Докато Римската империя постепенно приема християнството за официална религия, готите се опитват да пресекат реката и да се сдобият с владения в Мизия. Римските власти са принудени да приемат новите съседи за съюзници и да ги настанят из териториите си. Приблизително между 360-а и 375 г. новите германски заселници около Никополис ад Иструм са изложени на влиянието на римската цивилизация: техният покръстен сънародник, епископ Улфила, започва да проповядва християнството сред цялото племе и даже превежда Библията на родния им език, докато римските чиновници се опитват насилствено да включват готски младежи в легионите на империята и да продават некачествени храни на готските владетели. В резултат избухва въстание на варварите срещу техните домакини. Въстанието преминава във война и на 9 август 378 г. вече частично покръстените готи, водени от кралете Фритигерн и Алавив, унищожават римската армия и убиват самия император Валент в битката при Адрианопол – събитие, което завинаги променя римския свят. Балканите за кратък период попадат под властта на бунтовниците.

Воини в бойно снаряжение и готови за битка

Възстановката в Никополис ад Иструм пресъздава началото на готския бунт, когато варварите се обръщат срещу корумпирания местен римски управител Лупицин.

Римската цивилизация в Мизия

В периода на разцвет на римския свят при династията на Антонините балканските и карпатските провинции също забогатяват. Никополис ад Иструм или Градът на дунавската победа на Траян над даките се превръща във важен местен център, а легионерите усядат, създават семейства и се превръщат в уважавани граждани.

Недалеч от Никополис се намира Лесичерският стълб – най-високата оцеляла антична структура по нашите земи. До 30-те години на ХХ в. стълбовете са били два, но единият е бил съборен. Оцелелият стълб представлява архитектурна имитация на египетски обелиск (типичен за римската архитектура елемент от декорацията на публични пространства) и вероятно е бил разположен пред местно извънградско светилище.

Разкопките текат не без помощта на вещия поглед на космат наблюдател

Из околните земеделски земи са запазени останки от някогашния римски водопровод. Това не е акведукт, издигнат върху сводове, а зидан канал, водещ от извора в Мусинската пещера, до римския град. Самата пещера, пред която изворът е каптиран още от античните строители, може би е била смятана и за свято място. Античното население обикновено е почитало нимфите край извори и естествено засводени скали. Всъщност пейзажът на римската провинция в Мизия е включвал както няколко по-големи града, така и голям брой грижливо стопанисвани вили в центъра на големи земеделски райони. В мирни периоди тези места са процъфтявали и са изнасяли продукцията си далеч от региона, из много пазари на античния свят.

Римска вила и Античен керамичен център край Павликени

На три километра от Павликени се намира Античният керамичен център – място, където продължаващата археологическа работа разкрива всекидневието на римската провинция. Още през 70-те години археологът Богдан Султов разкрива част от голяма римска вила и популяризира мястото, канейки доброволци да участват в работата по обекта. Освен жилищна част, вилата има редица пещи за изпичане на керамични произведения. Мястото на практика представлява антична „фабрика” за керемиди, тухли и глинени съдове от няколко различни типа.

Разбира се, такова голямо производство, което е достигало дори до гръцките градове в Мала Азия, е имало нужда от робски труд. Днешният ръководител на обекта, археологът Калин Чакъров, продължава практиката на редовна работа с доброволци и допълва с детайли историята на римляните, притежавали вилата.

Припомняне на древните занаяти

Имението е основано в края на І в. сл. Хр., тоест относително скоро след превръщането на Тракия и Мизия в римски провинции. Най-вероятно първият собственик на мястото е почетно уволнен римски ветеран, разполагащ с достатъчно средства, за да превърне поземления си парцел в голямо имение. Запазена е надгробната стела на един от собствениците на вилата – Гай Урсиний Сенецион, починал на 40-годишна възраст. Плочата е издигната от вдовицата му Валерия. Встрани от основния надпис е издълбана малка ниша или едикула в камъка. Там има релефен образ на дете, вероятно починало скоро след баща си и погребано заедно с него. Имената Урсиний и жена му свидетелстват, че те са италийци, заселили се сред местните жители. Все още има неразкрити дялове от вилата, а разкопките продължават.

Вилата на Урсиний и съпругата му е просъществувала около 150 години и е приживяла драматични събития. Около 170 г. е пострадала от нашествието на варварите-костобоки и може би е била временно изоставена. Краят на мястото настъпва ок. 250 г. и най-вероятно се дължи на появата на вече споменатите готи. За разлика от други римски вили, тази не оцелява достатъчно дълго, за да се превърне в късноантична частна крепост с масивни зидове.

Ако още не посетили тези места, подминали сте Керамичния център до Павликени или не сте били на възстановката „Нике: играта и победата”, поправете пропуска. Най-късно следващото лято пак ще имате тази възможност.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах