Град, в който няма какво да се случи

СОФИЯ – СТРЕЛЧА – СОФИЯ

В този малък град съботата е тих ден. Улиците са чисти и пусти, всичко се случва някъде зад оградите и в тухлените тела на хотелите, в които няма нито едно свободно място за уикенда.

Стрелча не е от популярните подбалкански градчета. Въпреки незначителното разстояние до Панагюрище и още по-малко – до героичното Оборище. Въпреки изключителното качество и количество на минералната вода, която извира в градчето. Все още недокосната от туристически набези, Стрелча стои тихичко като съботен следобед в сянката на шумните и превърнати в туристически магнити свои съседи.

Вървим по улиците и търсим родната къща на Георги Найденов – Гето, създателя на „Тексим“. Спираме и питаме хора, случайно срещнати в сенките на празните улици. Питахме петима – четирима от тях бяха преселници в града, не местни.

Толкова е топло, тихо и уютно, че дори църквата е обявила сиеста и не работи между 12 и 3, така че не успяваме да разгледаме „най-добрите икони“ на стрелчанския художник Мильо Балтов. След тях започнал да се придържа към канона, разказва ни директорката на Историческия музей в Стрелча Николета Петкова. Църквата – голяма, красива, бяла – е построена непосредствено след Освобождението, когато стрелчани се връщат в изпепеленото си по време на Априлското въстание селце.

Но музеят работи дори в събота следобед. И попадаме на прекрасно поддържано, ентусиазирано подредено и пълно с любов към града и България място.

Сградата на Историческия музей в Стрелча. Снимка: „Площад Славейков“

Историческият музей в Стрелча е сравнително нов – само на 20 години, макар в него да са съхранени артефакти от първия обект на проф. Георги Китов от 1976 г. – тракийския култов комплекс Жаба могила край града. Стрелчанската гробница се състои от 2 съоръжения. Гробницата-мавзолей е разположена на периферията на могилата, тъй като тракийските владетели са обожествявани след смъртта им. Светилището-храм е използвано за ритуали в чест на обожествените владетели.

Въздействащият барелеф на лъв от края на V и началото на ІV в. пр.н.е. посреща посетителите точно срещу входа. Снимка: „Площад Славейков“

Един от основните експонати на музея е каменен барелеф на лъв, намерен в тракийското светилище, датиран към края на V и началото на ІV в. пр.н.е. Въздействието на каменния образ, разположен фронтално в залата срещу входа на музея, е толкова силно, че имаш чувството, че си в огромна експозиционна зала, пълна със съкровища. И е точно така, макар размерите ù да са скромни. В една от витрините има детайли от тракийска колесница – четириколка. Според Николета Петкова, в цяла България има само две от този тип. Била е пред самия вход на светилището, сякаш готова да полети по пътищата – бърза и лека, изящна като бижутата от епохата на Филип и Александър Македонски. В Жаба могила е намерен и акротерий с изображение на Горгона-Медуза – дори само оцелелите фрагменти дават представа за съвършенството на каменното изображение, предпазвало светилището от зли очи.

Акротерият с изображението на Горгона-Медуза. Снимка: „Площад Славейков“

Вторият етаж на музея е изцяло плод на усилията на музейните работници. Сладкодумната уредничка споделя как обичайно минава денят им:

„Сутрин идваме, метем двора, плевим и поливаме растенията, бършем прах… А после правим каквото трябва“.

Усмивката ù е тъжна, когато си спомня, че правителствени фигури са нарекли музейните работници „обикновени бърсачи на прах“.

„Неизбежно е да бършем праха, но работата ни е друга – ние пазим и проучваме миналото“, казва тя.

Пазителите са направили и чудо. Експозицията на втория етаж е интерактивен и богат разказ за етнографията на региона – за обичаите, бита, занаятите, търговията и значението на Стрелча, където се е правела най-добрата вълна, където са се гледали буби и се е тъкала истинска свила, дълго преди розите, изкоренени от Копривщица, да бъдат пренесени в поляните около градчето.

Симпатично пано с думи от местен диалект посреща посетителите на втория етаж. Знаете ли какво значи „чешири“, например? Така викали местните на потурите. Останалите думи са още по-цветисти, но е добре да отидете и да ги видите сами.

В етнографската сбирка един от централните експонати е на стрелчанска сватбена носия.

„Булото било само едно в целия град – разказва Николета Петкова. – Тичали от къща на къща да си го разнасят булките.“

Етнографската зала с булчинската носия на преден план. Снимка: „Площад Славейков“

Невестината носия не прилича на натруфените стилизирани днешни ерзаци – тя е синя, алафранга, модерна за времето си.

И друг обичай имало в Стрелча – когато момък си харесал мома, той ù изработвал хурка. Някои от тях са във витрините на музея – изписани, изографисани, дърворезбовани. Когато момата също харесвала момъка, тя приемала хурката. И вече били наречени един на друг. Ако я откажела, той давал изработеното на сестра си. А хурките с огледалце били на невестите. Николета Петкова разказва, че през първите 2-3 години на брака невестата се гледала като писано яйце, смятало се, че е много ранима и крехка през това време. Пазела си всички бижута и целия чеиз при нея през това време. После ù ги взимали.

В залата, която разказва за това как са изкарвали препитанието си през вековете стрелчани, е запазена и стара книга за вересии от местната гостилница от началото на миналия век. Предстои дигитализирането ù, а информацията, която ще бъде извлечена от нея, е изключително важна за историята на града.

„Добър син е бил собственикът на гостилницата – разказва ни Николета Петкова. – През страница-две се появява бележка „нов плат за рокля на мама“. За жена му няма нито един подобен запис.“

В залата има и кош, пълен с истински копринени буби. За пръв път взех в ръката си такова нежно пашкулче. Оказа се обаче донесено от Гърция – в България бубарство отдавна няма, макар старата свила, нагъната във витрината, да е доказателство колко добри сме били в изработването на коприна.

Предстои музеят да подреди още една експозиционна зала. В нея ще покажат картини от колекцията на музея – на Златю Бояджиев, Никола Образописов, Мильо Балтов…

Прекарахме в музея 2 часа, а уж бил малка сбирка в малко градче… На излизане ни посрещна фасадата на местното училище с огромен надпис:

„Ако успееш тук, ще успееш навсякъде“.

Историята на местните видни личности го доказва – от Стрелча са тръгнали бащата на българската сеизмология проф. Стайко Стайков, епископ Рафаил Попов, художникът Мильо Балтов, създателят на корпорацията „Тексим“ Георги Найденов.

А тишината на августовския следобед сякаш е измислена точно в това градче със стръмни улици, покрито със зеленина.