Градина на духовността отваря Градската галерия в София

Изложба със специфичен фокус, обединяващ духовните начала на българското изобразително изкуство и християнско наследство, открива Софийската градска галерия. „Градинa на духовността. Св. гора и българското изкуство от първата половина на ХХ век“, която отваря врати на 11 ноември, представя манастирския комплекс в Света гора на Атон и неговото художествено наследство през погледа на български художници от първата половина на ХХ век. Сред тях са Иван Лазаров, Дечко Узунов, Васил Захариев, Цанко Лавренов, Константин Щъркелов и др.

В началото на миналия век търсенията на българските творци минават през множество ключови за националното самосъзнание точки на духовност. Една от тях е манастирът „Зограф“, където българското духовно и верско наследство е съхранено в почти непокътнат вид отпреди времената на турската инвазия. Така представянето на Света гора се оформя и като тема, която отразява някои от важните посоки в художественото развитие у нас през този период.

Изследването на българските старини е един от факторите, повлияли върху формирането на българския модернизъм. От една страна, това е благодатна тема за търсения в мистичното – при чудесата, светците, религиозната езотерика. От друга – в Атон и Света гора е съсредоточена важна част от българската история, оказала съществено значение върху формирането на национално съзнание. Това прави интерпретациите на българските майстори съществени и в исторически, и в художествен аспект.

Цанко Лавренов, „Зографският манастир в Света Гора“, 1936 г., ГХГ – Пловдив

В изложбата са включени светогорски възрожденски щампи, копия на стенописи, рисунки и проекти, живописни и графични творби, пресъздаващи изгледи от Света гора. Събирането на тези произведения дава поглед към съществени стъпки в развитието на българското изкуство от първата половина на ХХ век, представя значими автори. Поставянето на избраните творби в конкретен контекст помага да бъдат възстановени важни процеси и тенденции в художествения живот у нас.

Дечко Узунов, „Светогорски ктитори“, 1927 г., Национална галерия

Включени са произведения, собственост на СГХГ, Национална галерия, Националния исторически музей, Националния църковен историко-археологически музей, Националния литературен музей, Държавна агенция „Архиви“, Ефория „Зограф“, регионални исторически музеи и художествени галерии в страната, СБХ, частни колекции.

В експозицията ще бъде представено и копието на прочутата чудотворна Фануилска икона на св. Георги, дело на Цанко Лавренов и съхранявана днес в пловдивския храм „Св. Цар Борис Покръстител“. Включените в изложбата архивни материали и исторически сведения и филми дават възможност за проследяването на една документална линия и опознаване на историята на Света гора и нейните проучвания.

Цанко Лавренов, „Църквата на манастира „Зограф“, 1943 г., ГХГ – Пловдив

Куратори са Аделина Филева, Любен Домозетски, Неда Живкова, Светла Георгиева и Николета Гологанова. 

Изложбата „Градинa на духовността. Св. гора и българското изкуство от първата половина на ХХ век“ може да бъде разгледана от 11 ноември 2020-а до 14 февруари 2021 г. Заради мерките за безопасност откриването ще бъде с т.нар. вернисаж – от 17 до 20 ч.

Иван Лазаров, „Всенощно бдение“, 1928 – 1929, частна колекция

Васил Захариев, „Изглед от Света гора“, 1937 г., Исторически музей – Самоков