„Намокри си ръчичката“, казва баба на внучето си; то свенливо полага длан под тънката струя от чешмичката. Профучават двама тийнейджъри, единият носи баскетболна топка под ръка и разказва за „… и страшна мацка, с огромни кафяви очи, братле, обаче…“. Отгоре пада курешка. А гарван гордо крачи по плочките наоколо и криви шия пред кенче от кока-кола върху отдавна забравен и рядко ознаменуван с цвете паметник.
Късен следобед. Не прекалена жега, но усещащо се лято. Слънцето пече. От кафенето наблизо – смях и бърборене. „Свободно ли е“, пита ме появила се ненадейно жена. Сяда на пейката до мен и загризва царевица. Мястото е градинката на „Солунска“. Такевата, „Райко Даскалов“, Клошарската – знаят я различно. Някои са яли там сладолед преди да влязат да гледат съветско кино в салона в съседство, други са пили първите си бири след вечерния час, трети са получили първа целувка под шарената сянка.
На целувка се натъквам и аз – мъж и жена на средна възраст, на съседната пейка, гургулят си тихичко и от време на време, хоп!, леко се млясват по устните. До тях гълъби се ухажват. Мъжкият гълъб е доста по-уверен от мъжкия човек. Женският гълъб – по-недостъпен от човешката дама.
Стоя и си мисля за преображенията на градинката. Тя си е била просто „Солун“ до средата на 20-те години на миналия век. После я кръщават на Михаил Такев, министър на вътрешните работи, участвал в потушаването на Войнишкото въстание, жертва на политическо убийство през 1920-а. След 44-а, разбира се, върл негов враг става патрон на малкото зелено площадче – земеделецът Райко Даскалов, водач на същото това Войнишко въстание, на настъплението към София, починал три години след Такев.
Три момичета не се интересуват изобщо от такевци, даскаловци и войнишки въстания. Сплитат взаимно косите си и обсъждат на кой филм ще ходят в мола. Не знаят още какво ще гледат – ще решат на място. Не така са решавали софиянци от 80-те години. Тогава близо до градинката е открито първото стерео кино. 20-30-минутни филми, предимно съветски, на 70-милиметрова лента, без избор, но нечувано дотогава зрелище.
Докато седя и чакам колегата си фотограф, повечето от героите ми си отиват. Няма да видите например снимки на достолепен господин с вехта бяла риза и вратовръзка, който похапва чипс. Нито пък русата девойка, която си пълни вода в пластмасово шише и се отдалечава с бърза крачка, докато си приглажда косата. Гарванът, оглеждал кенчето, също отлита, като се отбива през чешмичката да се освежи.
Клиентелата на заведението в градинката също се сменя непрекъснато – почти толкова бързо, колкото и онези гости при предходните предназначения на изящната стъклена днес сграда. Преди 89-а тя е градска тоалетна. После става химическо чистене. Сетне е дом за бригада готвачи и заведение за бързо хранене. От няколко години е бар – лъскав, но не прекалено, нов, но не прекалено.
Били сте на това място. Отидете отново – за бира, чипс или целувка.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение