Грък или македонец е бил Александър Македонски

Големият владетел и завоевател е роден на днешния ден - 20 юли - през 356 г.

Детайл от мозайката „Битката при Иса“ от Помпей, изобразяваща Александър Македонски. Снимка: Уикипедия - Грък или македонец е бил Александър Македонски

Детайл от мозайката „Битката при Иса“ от Помпей, изобразяваща Александър Македонски. Снимка: Уикипедия

Правилният отговор на въпроса дали Александър Велики (Македонски) е бил грък или македонец е простичък – не е бил нито едното, нито другото в съвременния им смисъл.

До времето на неговия баща Филип древногръцкият свят се състоял от множество раздробени и често враждуващи полиси и държави, и принадлежността се е определяла според това в кой град живееш, а не според условен етнос или народност. Реформите на Перикъл (451 г. пр. Хр.) илюстрират това различие – ако атински гражданин сключи брак с неатинянин, той губи гражданството си, независимо от елинския си произход. Подобни закони са съществували в Спарта, а и в още много древногръцки градове. Всъщност, това важало и за македонците – Филип и синът му Александър смятали македонските граждани за по-важни от всички останали.

За пръв път елините (с изключение на Спарта) се обединяват в общо политическо образувание – Коринтската лига – през 337 г. пр. Хр. Така концепцията за гръцка народност започва да се оформя в годината, когато Филип Македонски е убит и на власт идва 20-годишният Александър. Все пак обаче и двамата македонски царе са имали съзнанието, че наследяват елински предци още от времето на Хезиод и Омир, а династията им е призната за етнически гръцка още от гръко-персийските войни.

Връзката между елинското племе македонци и останалите – минойци, ахейци, йонийци, микени, дорийци и др. – е културна и историческа, а не национална или етническа. В Македония говорели на гръцки диалект, покланяли се на олимпийските богове и спазвали ритуали, типични за всички елини. От културна гледна точка древните македонци били гърци.

В свещения македонски град Дион има много свидетелства за това. Дион е построен в подножието на Олимп и през IV век пр. Хр. става културен и религиозен център на Македонското царство. Архелай I Македонски създава светилище в чест на Зевс и организира ежегоден деветдневен фестивал в негова чест. Станало въпрос на чест за всеки полис да изгради собствено светилище в Дион и да участва в тържествата.

Това е първото доказателство – гърците не били ксенофоби, но никога не участвали в религиозните тържества на варварите. Самият факт, че Дион е побрал светилища от всички елински племена, показва, че те са приемали македонците като свои, като гърци.

Хезиод, живял около 700 г. пр. Хр., разказва история за произхода на македонците в поемата си „Каталог на жените“. Според неговата версия, Македон е бил племенник на Елин, митичният прародител на гърците (елините). Той свързва и други елински племена с родоначалника – еолийците, дорийците, ахейците… Няма причина те, наследници на Елин, да се смятат за гърци, а македонците – не.

Херодот пък твърди, че царската династия на Македония произлиза директно от Херкулес. Той пресъздава и речта на предтечата на Александър Велики – Александър I Македонски пред атиняните през V в. пр. Хр. В нея македонският цар изрично признава гръцкия си произход, когато пледира за участието си в Олимпийските игри.

По времето на гръцко-персийските войни се заражда и легендата за това, че македонците са различни от гърците. По това време Македония е васална на Персия държава, което силно тревожело елинските племена в съседство. Участието на македонец в Олимпийските игри било тревожно обстоятелство, но фактът, че те приели Александър I да играе, е още едно доказателство за етническата и народностната им връзка.

Днес в съвременна Северна Македония се създава нова легенда около древните македони – те се описват в историографията като отделна народност, поставила началото на днешната македонска нация. Тази историческа мистификация се основава само на догадки и изопачени тълкувания на историята, смятат академичните учени. В крайна сметка територията, на която се е разполагало древното македонско царство, по-късно е била населена с различни етноси, а днес се намира в границите на три държави – България, Гърция и Северна Македония.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах