Грехът на един Августин

Като изкушен читател и поклонник на поезията, смятам плагиатството за смъртен грях. По-лесно е да простиш кражба на хляб, отколкото кражба на стихове, идеи и мисли. Определението за плагиатство е простичко – това е присвояване на чужди произведения или части от тях с цел лична облага.

Преди 2-3 години българската литературна сцена се сдоби с феномен. Едно съвсем младо момче, непознато дотогава, без поетични изяви в съвсем ранната си младост, без бекграунд и проследим литературен растеж, внезапно се превърна в най-продавания поет на България. Илиян Любомиров, приел псевдонима Августин Господинов, стана идол на хиляди млади (и не толкова) момичета, които като облак самодиви съпровождаха всяка негова публична изява, изкупиха многохиляден тираж от първата му стихосбирка и го превърнаха в най-цитирания поет в социалните мрежи.

За кратък отрязък от време Августин Г. постигна това, което цялата млада българска литература от интернет-епохата не успя да постигне. Той стана поет-звезда. Всичко това би било прекрасно, ако идеше реч за истинска поезия. Но няма да се спирам на литературните достойнства на неговото „творчество“. Те са въпрос на отделна дискусия. Най-страшното не е в това колко талантлива е тази „поезия“. А че тя в голямата си част е изплагиатствана. Не винаги става дума за директни кражби, а за деликатно преписване на думи, мисли и афоризми. Копирани оттук-оттам, превърнати във фрази-стихове, лесни за запомняне, лесни за повтаряне, трудни за проследяване.

Когато за пръв път прочетох едно от най-цитираните афористични стихчета на Августин Господинов: „С една жена можеш да изживееш хиляди неща, а с хиляда – само едно“, бях сигурна, че тази мисъл съм я срещала. Първоначално не можех да си спомня къде. Но интернет е малък понякога и оригиналът изплува: „С една жена можеш да имаш хиляди преживявания, със сто – само сто“ – написано преди няколко десетилетия от Ерих Мария Ремарк.

Простимо изглежда, ако е веднъж и случайно. Но се оказа, че нещата са по-сериозни, по-нелицеприятни и дори срамни.

Преди година и половина Августин Господинов предизвика огромен скандал, като обвини публично „Пайнер“ в плагиатство. Илиян Любомиров срещу певеца Илиян за „кражбата“ на следния текст:

„Линията на живота
ми
е на ръката
й.“

Ужасно е да срещнеш своя мисъл в чуждо произведение, наистина. Затова се чудя какво би казал руският поет Алан, ако види своя рефрен в стиховете на нашия Августин. Стихотворението „Пять карт. Дама“ (Пет карти. Дама) е написано през 2009 г. и е публикувано в сайта stihi.ru. Основната повтаряща се фраза в него е „Моя линия жизни бежит по твоей ладони“. Проверих, Илиян Любомиров е учил руски в гимназията. Знае езика и може би рови в stihi.ru, защото ето този стих-фраза:

„Колкото и да бягаш,
нечия обич
рано или късно
те застига“

подозрително прилича на основния повтарящ се рефрен в стихотворението на Светлана Ерьомина „Просто“ – „От любви не убежать, все равно тебя поймает“ (От любовта няма бягане, все едно – и теб ще те хване).

Но Августин Г. не се ограничава с руските автори. Владее и английски. И ми е трудно да повярвам, че началото на стихотворението „Държи се като лято, ходи като дъжд“, променено по-късно от него на „Диша като лято, ходи като дъжд“ случайно прилича на текста на песента Drops Of Jupiter на Train:

Now that she’s back in the atmosphere
With drops of Jupiter in her hair, hey, hey, hey
She acts like summer and walks like rain.

(Сега, когато тя е обратно в атмосферата
с капки Юпитер в косата си, хей, хей, хей,
тя се държи като лятото и ходи като дъжд.)

А дали е случайно, че едно от любимите на публиката стихчета „Най-хубавите си дни прекарах нощем“ е абсолютно копие на графит от Белград? При това не е нужно да се ходи до столицата на Сърбия, има го публикуван в сборника „Язък за боята“, издаден от „Литернет“ през 2003 г., съставителят е Небойша Богавац, а преводът е на Жела Георгиева.

Случва се понякога авторите да бъдат повлияни или да заемат нещо чуждо, което да развият в нова посока. Допустимо е, но все пак е задължително да се позоват на първоизточника, да комуникират с него в текста си директно и да му дадат ново значение.

Да приемем, че е дребна заемка появата на заглавието на прословутата песен на групата „Антибиотика“ – „Времето вътре в мен“, което е в основата на Августиновото

„С два въпроса
я помня,
питаше винаги
какво е времето
вътре в мен.“

Сигурно е също толкова дребна заемка метафората „шапката ти е пълна с дъжд“, която също е заглавие на песен – Hat Full Of Rain  (Шапка, пълна с дъжд) на Kim Morrison и Ronnie Godfrey.

Може да приемем евентуално за случайност това, че метафората, употребена от Азиз Шакир Таш: „Усмирителна риза. Единствено прегръдката ти е по мярка на гнева…“, е била преоткрита от Августин в „Самодиви“: „Прегръдката ти е моята усмирителна риза“.

Може да се засмеем на конфуцианската мъдрост на младия поет, преоткрил в стихотворението си „Жена“:

„Нека не остаряваме заедно
с теб ми се умира млад
възможно най-късно“

китайския афоризъм, публикуван в български превод през 2014 г.: „Хитростта в живота е да умреш млад, но колкото се може по-късно.“

Как обаче да си обясним внезапното единомислие между Теди Москов през 2009 г. (интервю, публикувано във в. „Труд“): „Самотата е заболяване (заразно), което не се предава слюнко-капково, нито по полов път“, и Августин Г., който „творчески“ вкарва позитивизъм в тази мисъл:

„Самотата е заразна,
предава се
по полов път.“

Спрях търсенето на аналогии, повторения и откровени плагиатства, след като открих описаните дотук. Твърде болезнено бе осъзнаването, че българската литература се е сдобила с популярен имитатор, не с творец. Опасното в случая не е, че Августин Г. продава добре, не маркетинговият му успех е важен. Лошото е, че той се превръща в модел. Отговорността на поета е към това, което посажда с творчеството си. Ерзац-поезията формира ерзац-личности. А копираната?