Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Грета Тунберг: Един ден хората ще загубят интерес към мен

Шведската активистка с интервю за „Нешънъл Джиографик“ за последиците от пандемията и климатичното движение, което се върти в кръг

Грета Тунберг продължава да протестира пред шведския парламент с надпис „Училищна стачка за климата“ и през септември 2020 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Грета Тунберг: Един ден хората ще загубят интерес към мен

Грета Тунберг продължава да протестира пред шведския парламент с надпис „Училищна стачка за климата“ и през септември 2020 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Изминаха повече от 2 години, откакто Грета Тунберг привлече медийното внимание към себе си със своята стачка пред шведския парламент в Стокхолм. Днес движението „Петъци за бъдеще“, започнато от нея, има хиляди млади последователи, които настояват пред властта на държавите си спешно да предприемат мерки срещу настъпващите климатични промени.

Само на 17 години Тунберг вече има близо 3 млн. последователи във Фейсбук. Избрана бе на Човек на година на сп. „Тайм“ за 2019 г. и две поредни години (2019-а и 2020-а) бе предлагана за Нобелова награда за мир.

В интервю за „Нешънъл Джиографик“, дадено по повод предстоящата премиера на документалния филм „Аз съм Грета“, тя споделя, че не иска да бъде активист, но се чувства принудена да се застъпи за каузите на околната среда, защото никой друг не го прави.

На въпроса на Оливър Уанг дали чувства милионите си последователи като морална кауза, тя отговаря положително:

„Разбира се, колкото по-голяма е платформата ти, толкова по-големи са и отговорностите. Колкото повече власт имаш, толкова повече отговорности се натрупват. Така че, да, моята платформа нараства, но с нея и отговорностите ми. Трябва да използвам тези канали, или както там искате ги наричайте, за да образовам, да обръщам вниманието на хората към важните за мен неща. Но всичко, което имам днес, всичките ресурси, един ден ще изчезнат. Няма да съм този човек още дълго време. Скоро хората ще загубят интерес към мен и няма да съм, така да се каже, „известна“ вече. Тогава ще трябва да правя нещо друго, но докато имам тази платформа, аз ще я използвам.

След едногодишна пауза от училище, наложила се заради присъствието ѝ на редица международни форуми за екологията и въпросите на околната среда, днес Тунберг отново е на училище. Споделя, че ѝ остават още 3 години, за да завърши образованието си, но засега не знае в каква посока ще се насочи след това.

Предвид, че е жертвала толкова много за каузата, която подкрепя, Тунберг казва, че макар и „Петъци за бъдеще“ да няма ясно дефинирани цели, най-значимият принос на активистите е, че все повече хора са започнали да се вслушват в науката.

„Оставам с чувството, че дебатът се е изместил и все повече хора започват бавно да осъзнават климатичната криза и да я приемат като приоритет. Но от друга страна, нито веднъж досега тя не е била разгледана като криза. Вредните емисии продължават да се покачват. Но не може да очакваме, че това единствено движение ще промени света. Ако смятаме, че такъв е случаят, значи не сме разбрали климатичната криза.

Коронавирусната пандемия е поставила край на петъчните стачки на учениците, но някои от групите в различните държави все пак държат на протестните действия и търсят други начини за реализирането им – преминават към седмични онлайн „шествия“ или търсят други символични начини да изразят недоволството си от бездействието на властта. В някои държави учениците са оставили пред сградите на парламента обувките си, за да заявят, че трябва да са там, но стоят по домовете си, защото така е правилно.

В Лисабон, Португалия, малките активисти оставят обувките си пред парламента, за да знаят управляващите, че макар и на площада да няма никой, протестите продължават. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Колкото до това как пандемията е променила човечеството, Тунберг отговаря:

„Днес живеем в пост-истинно общество и не ни интересува, че сме загубили съчувствието си. Спряхме да се грижим един за друг. Спряхме да мислим дългосрочно и в посока на устойчивостта. И това се отнася и за онези, които не отричат климатичната криза“.

Но от друга страна пандемията е показала, че когато човечеството възприеме един проблем за криза, както е направило с коронавируса, то може да се мобилизира, да започне да променя нещата и в крайна сметка да я преодолее. Не може да се сравняват две напълно различни кризи, отбелязва тя, но един от най-големите проблеми остава – и той е, че правителствата продължават да не разглеждат климатичните промени като спешен случай.

„[Климатичната промяна] продължава да бъде разглеждана като публичен и важен въпрос, като политическа тема. Каквато не е, защото е екзистенциална криза“, уточнява Тунберг.

Тогава трябва ли да има някаква основна културна промяна или смяна на парадигмата, в която живеем, за да започнат хората да разглеждат климатичната криза като криза?

„Ако го формулирам така, хората ще извадят този цитат от контекст и ще кажат, че искам революция. Но климатичната криза не е единственият проблем тук. Тя е симптом на много по-голяма криза като загубата на биоразнообразие, окисляването на океаните, загубата на плодородна почва… Нищо от това няма да се реши, ако спрем да изпускаме емисии или парникови газове. Земята е много сложна система – ако изкараш едно нещо от уравнението, това ще предизвика ефекти, които дори не можем да си представим. Хората са част от природата и ако ние не сме наред, тогава и природата няма да е наред, ние сме природата.

С липсата на стачките „Петъци за бъдеще“ движението като ли отстъпи крачка назад, отбелязва интервюиращият и предполага, че може би трябва да се предприеме нещо ново, което да направи проблема отново актуален.

„Много е сложно – отговаря Тунберг. – В момента все едно сме изправени пред стена. Не ни останаха аргументи. Не останаха и оправдания. Сега просто се опитваме да минимизираме кризата, напълно да я отречем или да отвлечем вниманието от нея. Трябва да разглеждаме кризата като криза и да продължим да издигаме науката на пиедестал. Но сега всеки обвинява всеки и ние просто се въртим в затворен кръг. Няма да стигнем доникъде, ако някой не прекъсне този цикъл, така да се каже. Някой трябва да направи нещо. Разбира се, много хора се опитват, но докато някой с голяма платформа и голяма отговорност не направи нещо, за да започнем да разглеждаме кризата като криза – например медиите – няма да има какво да направим.“

Документалният филм „Аз съм Грета“ за първите стъпки на климатичната активистка и превръщането на самостоятелната ѝ стачка в световно движение ще има премиера във видеоплатформата „Хулу“ на 13 ноември.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах