Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Грета Тунберг: Царете са голи, цялото ни общество е едно нудистко парти

Сп. „Тайм“, което я обяви за Човек на година, публикува Дневника на активистката, посветен на шестмесечното ѝ пътуване по политически форуми

„Ние сме цивилизация, изолирана по средата на Вселената. Космосът е нашият океан, а планетата – нашата лодка. Нашата единствената лодка“, пише в Дневника си Грета Тунберг. Снимка: Грета Тунберг/Фейсбук - Грета Тунберг: Царете са голи, цялото ни общество е едно нудистко парти

„Ние сме цивилизация, изолирана по средата на Вселената. Космосът е нашият океан, а планетата – нашата лодка. Нашата единствената лодка“, пише в Дневника си Грета Тунберг. Снимка: Грета Тунберг/Фейсбук

Единствената позитивна промяна, която коронавирусът ще донесе със себе си по отношение на климатичната промяна, е усещането на политическия елит, че вече знае как да се справи с криза. А климатичните промени са тъкмо криза, която трябва да бъде разрешение спешно и с мащабни, безпрецедентни за човечеството решения, пише активистката Грета Тунберг в Дневника си. Дванадесетте глави от него, които обхващат времето от септември 2019 г., когато Грета произнесе емоционалната си реч „Как смеете“, до март 2020 г. – първата среща на момичето с COVID-19, са публикувани в сп. „Тайм“. През декември миналата година изданието я определи за Човек на годината.

Разказът на Тунберг започва на 23 септември 2019 г. – седем седмици след началото на пътешествието ѝ по политически форуми, за да привлече вниманието на управляващата класа към климатичната криза, както самата тя я определя. За целта ученичката прекъсва обучението си за една година, тъй като понякога пътува с дни или дори седмици, за да стигне до уреченото място. Тунберг отказва да използва превозни средства, които замърсяват околната среда. Придружена от баща си, тъй като все още не е навършила пълнолетие, по суша (поне на територията на САЩ) тя се движи с електрически автомобил, взет назаем от Арнолд Шварценегер, или с влак, а за трансатлантическите си пътувания разчита на лодка, дори при опасност от бури.

„Ние сме цивилизация, изолирана по средата на Вселената. Космосът е нашият океан, а планетата – нашата лодка. Нашата единствената лодка“, пише Тунберг.

В първата глава на Дневника действието се развива в Ню Йорк по време на Общото събрание на ООН, където Грета произнесе пламенната си реч, запомнена с репликата „Как смеете?“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Трудно е да се движиш из гигантския лабиринт на тази сгради. Президенти, премиери, крале и принцеси, всички идват да си поговорим – пише Грета в Дневника си, който се публикува за първи път.  – Хората ме разпознават и изведнъж виждат възможността да си направим селфи, за да го публикуват после в Инстаграм с хаштаг „Спасете планетата“. Може би това им помага да забравят срама на тяхното поколение, което провали всички бъдещи поколения. Предполагам, че това им помага да спят по-спокойно нощем.

Минути преди началото на събитието активистката се опитва да препрочете за последен път речта си, но я прекъсват политически лидери на опашка в опит да поговорят и да се снимат с нея. Сред тях са Антониу Гутериш, главен секретар на ООН, Ангела Меркел, канцлер на Германия, в редицата се забелязва и Джасинда Ардърн, министър-председател на Нова Зеландия, но тя не успява да стигне до момичето преди началото на събитието.

Посланието на Грета тогава бе за „въглеродния бюджет“ на планетата.

Но единственото послание, което резонира, бе „Как смеете?“. Никога не съм била ядосана на публични събития – споделя активистката. – Почти никога не съм се ядосвала у дома. Но този път реших, че ще дам всичко от себе си за тази реч. Да се обърнеш към Общото събрание на ООН е нещо, което имаш шанс да направиш само веднъж в живота си. И това беше шансът за мен. Трябваше да кажа неща, на които ще се уповавам през целия си живот, а не след 60 или 70 години да се обърна назад и да съжалявам, че не съм казала достатъчно, че съм се въздържала. Затова позволих на емоциите си да вземат контрол. […] Още една среща приключи. А всичко, което остана след нея, са празни думи.“

Втората глава връща хронологично лентата близо седмица назад, по време на престоя на Грета в американската столица Вашингтон. Активистката е поканена в Камарата на представителите в САЩ за среща с високопоставени политици. През цялото време 17-годишното момиче се чуди кой е възрастният в ситуацията:

Този въпрос бе задаван отново и отново миналата година. Но той достигна изцяло ново ниво, когато се озовах в столовата на Камарата на представителите на САЩ. Вериги за бързо хранене. Хамбургери, бонбони и магазини за сладолед. „Дънкин донътс“. „Баскин Робинс“. Тук може да откриете най-влиятелните законодатели на света костюмирани, докато пият розови шейкове, ядат вредна храна и бонбони“.

Възможността да посети американската столица тя използва за нещата, които обичайно правят туристите във Вашингтон – но и за „да протестираш пред Белия дом, да говориш пред Конгреса на Съединените американски щати, такива неща“. По-голямата част от времето си обаче Грета прекарва в срещи с политици.

„След време моделът започна да се повтаря. Но по някакъв начин започваш да се чувстваш вкъщи, тъй като политиците са долу-горе едни и същи, независимо къде по света се намираш“, споделя активистката.

Горе-долу по един и същи начин протичат и разговорите с тях – тя ги насърчава да се вслушват в науката и да действат, преди да е станало твърде късно. Те отговарят колко чудесно е, че е толкова отдадена, активна и че когато порасне, може да стане политик и да предизвика истинска промяна в света. След това тя обяснява, че когато порасне, ще бъде твърде късно за действия. Те се засмиват нервно и сменят темата.

Хората най-често не разбират опасността, защото призивите на еколозите не са придружени с крайни дати или статистика колко човешки живота ще бъдат изгубени, вследствие на климатичната криза. Въпреки това има поне предположения, които макар и неточни, са единствените и най-точни данни, с които човечеството разполага към момента.

„Фактът, че отговорността за разясняването и популяризирането на тези данни пада върху мен и други деца, трябва да се разглежда по единствения възможен начин – провал отвъд пределите на въображението“, пише Грета.

Междувременно с пътуването ѝ през щати и континенти продължават и стачките от движението „Петъци за бъдеще“. Шествия се организират в Денвър, Айова, Едмънтън, Ванкувър, Лос Анджелис… Грета остава изумена в Монреал, Канада, където половин милион души се събират, за да протестират заедно с нея, настоявайки за политически действия.

През по-голямата част от времето пътуването е монотонно, в колата са само тя и баща ѝ. Понякога ги придружават журналисти, оператори или просто познати. Средностатистическият ден преминава еднообразно – събуждане в 7 сутринта и пътуване, докато се изморят.

„Купуваме храна, където може да се купи, но това не е лесно, когато си на път и си веган. Най-често се храним с консерви, ядем варива, пържени картофи, банани или хляб. През нощта спим в мотели или при хора, които отворят домовете си за нас. Активисти, учени, писатели, лекари, журналисти, хипита, дипломати, кинозвезди, адвокати. Преминахме през общо 37 щата“, разказва Тунберг.

Освен красотата на американската природа, активистката забелязва още въглищните мини, изоставените индустриални сгради, нефтените находища, търговските центрове…

Зашеметена съм от икономическите неравенства и социалните несправедливости, които са противни на всяка форма на човешкото приличие. Бясна съм от потисничеството, насочено особено към чернокожите и испаноговорящи общества […] С изключение на няколко вятърни електроцентрали и соларни панели, няма никакви подсказки за преминаване към устойчива енергия, въпреки че се намирам в най-богатата държава на света. Дебатът излиза далеч извън границите на Европа. Ние обсъждаме безплатен градски транспорт и кръгова икономика, а тук нямат дори безплатно здравеопазване или тротоари за пешеходците“, пише тя.

Кръстосала Европа и САЩ, различни хора разубеждават Грета единствено от посещение в Албърта, Канада – щата, където са базирани най-големите западни нефтени компании, които от 60 години извличат петрол от почвата. Нефтеното лоби там я приема като заплаха, затова и пътуването ѝ се отлага. Тя споделя, че няколко пъти е трябвало да се обръща към полицията с молба за охрана в различни случаи.

„Всичко, което кажа или направя, се видоизменя, обръща се наобратно, стига се до подигравки, конспиративни теории и организирани кампании с омраза. Което води след себе си смъртни заплахи за мен и семейството ми“, споделя Тунберг.

Грета все пак посещава щата, но не град Албърта, отправя се към канадския национален парк „Джаспър“. Там местните ѝ показват ледника Атабаска, който в последните 125 години се е свил наполовина. По последни данни се оттегля с по 5 метра годишно.

Там се наблюдава интересен феномен – ледът е пълен с малки черни точици, пепел. Същото се случва с леда в Андите, Алпите, в цяла Северна Америка, обясняват местните експерти. Процесът е известен сред природозащитниците като „точка на кипене“, като в случая на ледника Атабаска точката е премината и няма какво повече да се направи.

Тунберг и екип на Би Би Си посещават Национален парк „Ледникът“ в Монтана, САЩ. Снимка: Личен архив

Пепелта в ледниците е само последица. Истинската причина за него е много по-далечна и има общо с… вид буболечки. В студените канадски зими популацията на специфично планинско насекомо намалява драстично. В последните години обаче студовете вече не са толкова смъртоносни за буболечките, които се хранят с иглолистни дървета. Близо 50% от дърветата в националния парк „Джаспър“ изсъхват, тъй като броят на насекомите нараства значително и те се нуждаят от повече иглолистни за изхранването си. Изсъхналите дървета се превръщат в разпалки по време на горещия сезон, а пепелта от пожарите полепва по ледника. Всеизвестен факт е, че черният цвят поглъща повече светлина, тоест оцветяването на леда означава по-бързото му топене. Това еколозите наричат верижна реакция, просто малка част от много по-голяма тенденция, наложена от парниковите газове.

Точките на кипене и верижните реакции могат да се наблюдават по целия свят, като някои от тях все още дори не са се случили. Като примери Тунберг посочва измиращите коралови рифове, отслабващите океански течения, растежа на водорасли по антарктическите ледове, повишаването в океанската температура…

Онези, които страдат и които ще понесат най-големия удар, са едни и същи във всички градове – казва Тунберг. – Най-бедните и най-уязвимите. Онези, които вече страдат от други несправедливости – са хората в развиващите се държави, преди всичко жените и децата, тъй като имат достъп до най-малко ресурси и живеят в най-уязвимите части на обществото.

В няколко от главите Тунберг отправя директни нападки към шведската държава, своята родина:

В Швеция живеем така, все едно имаме 4,2 планети. Годишният ни въглероден отпечатък е близо 11 тона въглероден диоксид на глава от населението. Това може да се сравни с 1,7 тона на човек в Индия или 0,3 тона в Кения. Средно емисиите въглероден диоксид на един швед се равняват на емисиите, които отделят 110 души от Мали в Южна Африка. Така че, ако има някаква истина в твърдението, особено популярно в западните общества, че „има твърде много хора на планетата“, това не се ли отнася тъкмо за нас, които живеем с изключително голям въглероден отпечатък в северното полукълбо? А не за огромното мнозинство от световната популация, които вече живеят според ограниченията на планетата?“.

Грета разказва и за общуването си с журналисти:

Когато започна да говоря с числа или за въглеродния бюджет, журналистите обикновено се отказват или ме прекъсват, защото много добре знаят, че няма да могат да използват нищо от това, което казвам, в статиите си. Хората искат нещо просто и конкретно, искат да бъда наивна, ядосана, по детински наивна или емоционална. Това е историята, която се продава и която генерира най-много кликове“.

Вече няколко пъти са ѝ задавали въпроса „как трябва да се справим с климатичната криза“, което тя намира за „абсурдно“.

Защото как решаваш криза? Как разрешаваш война? Как оправяш пандемия без ваксина? – пита тя. – Има само един начин да разглеждаме климатичната криза и той е като подходим към нея като към всяка друга криза. Да бъдем обединени, да съберем всички експерти, да оставим всичко друго настрана и да се адаптираме към новата реалност. […] Моралното, истинно и дългосрочно мислене не означават нищо за нас. Царете са голи. Всеки един от тях. Излиза така, че цялото ни общество е едно голямо нудистко парти.

Затова „корона кризата“ има позитивен ефект в борбата срещу климатичните промени – и не защото в мегаполисите отчетоха рязък спад на токсичните газове от автомобили и смоговете временно се разчистиха. А защото пандемията е дала базови насоки на управляващите как да се борят с кризи в обществото ни.

„Има следи на промяна, на събуждане. Просто погледнете движенията #MeToo, „Животът на чернокожите има значение“ или „Училищна стачка за бъдеще“ – продължава Тунберг. – Всички те са свързани, преминали сме социалната точка на кипене и повече не може да отвръщаме погледи от онова, което нашето общество игнорира толкова дълго. Независимо дали става дума за устойчивост, справедливост или равенство. От гледна точка на устойчивостта, всички политически и икономически системи се провалиха. Но човечеството все още не се е провалило. Климатичният и екологичен спешен случай вече не са политическа криза, а екзистенциална. Или ще приемем и разберем реалността такава, каквато е, или не. Или ще продължим като цивилизация, или не. Да даваме най-доброто от себе си вече не е достатъчно. Сега трябва да правим това, което ни изглежда невъзможно. Това зависи от теб и мен. Защото никой друг няма да го направи вместо нас.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах