Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Грижата за културното наследство – само фасада

Гневът ни срещу безобразията е виртуален, живата верига срещу събарянето на Двойната къща в София се оказа символична

Стара София си отива. И никой не може да спре този процес - доказателство: руините на Двойната къща на столичния бул. „Васил Левски“ № 19. Скоро всички ще забравим, че някоя е съществувала. Снимки: Авторът - Грижата за културното наследство – само фасада

Стара София си отива. И никой не може да спре този процес - доказателство: руините на Двойната къща на столичния бул. „Васил Левски“ № 19. Скоро всички ще забравим, че някоя е съществувала. Снимки: Авторът

Още една от красивите софийски къщи рухна съборена от алчността, невежеството и безразличието. Въпреки всички призиви, живата верига, предназначена да покаже гражданска загриженост за архитектурния паметник, се оказа съвсем символична – 15 човека. 

Задната страна на сградата, построена през 1907 г. от арх. Тодоров за семейството му, вече е срутена, няма го покривът, както и повечето от страничните стени. Останала е само фасадата, с избитите си прозорци, през които се вижда свъсеното небе. До голяма степен същото – само фасада и руини, е останало и от грижата за културното ни наследство през последните години. Когато някоя сграда бъде съборена или изгори, министърът на културата казваше:

„Какво толкова е станало? Ще я възстановим“.  

На табелката отпред, на оградата на бул „Васил Левски“ № 19, четем: „Реставрация и адаптация на двойна къща на Митов и Тодоров…“. Интересно дали Вежди Рашидов би приел така да реставрират и адаптират някоя негова скулптура, че от нея да остане само лицевата част?

Малко преди 18 ч. в събота вечерта опитите ми да снимам разрушенията отзад, откъм двора на съседната импозантна и почти празна сграда с фронтони, мрамор и стъкло, бяха прекъснати от охранител, който прави опити да ми попречи и да ме избута, защото съм снимал чужда собственост. Но когато реших да видя името му на табелката на гърдите му, той мигом изчезна.

Междувременно отвън се бяха събрали около 25 души – четирима полицаи, петима журналисти и 15 участници в живата верига. Толкова бяха защитниците на стара София, въпреки стотиците споделяния и възмутени коментари в социалните мрежи. „Лаем във Фейсбук, но реално не хапем“, бе казал един театрален режисьор преди време. Този виртуален гняв не създава никакви пречки пред властта и нейните приближени мълчешком да събарят и прекрояват и градовете ни, и всяка паланка по родните ширини. Защото гражданското общество в България е понятие не с физически измерения, е главно с цифрови.

Един от защитниците на Двойната къща, които не „лаят“ само във Фейсбук, а дойдоха на живо, бе Васил Макаринов, изкуствовед и съавтор на страницата във Фейсбук „Български архитектурен модернизъм“. Той бе така любезен да отговори на няколко въпроса на „Площад Славейков“.

Васил Макаринов, един от защитниците на Двойната къща

– Има ли някаква надежда за Двойната къща?

В. М.: – За съжаление тя е в огромна степен вече унищожена, защото архитектурата не е само фасада, тя е и вътрешно разпределение, интериор и т.н. Но би било добре дори само това, които е останало като фасада, да се укрепи и възстанови във вид, близък до автентичния.

– Отпред на табелката пише „Реставрация и адаптация на къща“…

В. М.: – Напоследък сме виждали много „реставрации“, защото под тази дума се вкарва какво ли не. Но въпросът е какво излиза накрая.

– Защо все пак сте тук, щом сградата е вече унижена?

В. М.: – Защото това не е единичен случай, а част от процес на постепенно унищожаване на ценните сгради поради ред причини. Сред които е и неразбирането какво представлява една такава сграда и как може да се използва нейния потенциал.

– Кой е виновен да се стигне до това положение?

В. М.: – Много са причините. От една страна невежеството – собственикът реално не знае какво притежава – той смята, че къщата няма как да е ценна, щом като в нея не са живели Яворов или Левски. Не знае, че тя е част от архитектурната и културна история на София.

– И въпреки това виждаме колко малко хора дойдоха тук днес, за да се противопоставят на този процес, защо?

В. М.: – За съжаление хората са малко, но фактът, че ги има, че са тук в края на този първи от три празнични дни, показва, че все пак не всички са безразлични към това, което се случва.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах