Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Гробът на Караваджо, черепът на Петрарка и инициалите в очите на Мона Лиза

Италиански изкуствовед се опитва да разгадае тайните на големите творци от Ренесанса

„Музикантите”, Караваджо, 1595 г., Музей на изкуството „Метрополитън”. Репродукция: Уикипедия - Гробът на Караваджо, черепът на Петрарка и инициалите в очите на Мона Лиза

„Музикантите”, Караваджо, 1595 г., Музей на изкуството „Метрополитън”. Репродукция: Уикипедия

Мнозина творци са оставяли кодове в своите картини, тълкуването на които не се е удавало и не техните съвременници. Отдалечаването във времето прави тази задача все по-сложна и днес се наслаждаваме на шедьоври от миналото, които не разбираме в тяхната пълнота. Силвано Винчети, изкуствовед и археолог от италианския Нацонален комитет за съхраняване на културното наследство, се е отдал на задачата да разгадае някои от най-интересните тайни на големите италиански майстори от Ренесанса. Ролята на детектив в изкуството е сложна, но резултатите са изключително интересни.

Ще ви разкажем за три от „разследванията” на Винчети.

Гробът на Караваджо

„Караваджо. Портрет с въглен” от Отавио Леони, ок. 1621 г. Репродукция: Уикипедия

Житейската история на Караваджо, роден в Милано през 1571 г., е като сюжет на приключенски роман. Един от най-големите художници на Ренесанса, основоположникът на реализма в живописта, неповторимият майстор на светлосенките бил поклонник на авантюрите и не водел благопристоен живот. Бил избухлив и често попадал в неприятни ситуации. През 1591 г. дори влязъл в затвора заради сбиване, а там се запознал с очакващия екзекуцията си Джордано Бруно. Петнайсет години по-късно Караваджо бил обвинен в убийство отново след уличен бой. Папата го обявил извън закона – това означавало, че всеки, който срещне художника, може да отнеме живота му и не само няма да бъде наказан, но и ще получи възнаграждение.

За да оцелее, Караваджо бил принуден да се укрива – първоначално у своите покровители семейство Колона, после в Неапол, а накрая избягал в Малта. Там отново попаднал в затвора, но избягал и се заселил в Сиракуза. През 1609 г. Караваджо се върнал в Неапол, отново се сбил и бил ранен в лицето. По това време един от кардиналите подал молба за помилването му. Затова художникът решил да тръгне към Рим, като за целта наел малка лодка.

Тук приключва познатата ни биография на Караваджо. Дълго съдбата му остава неизвестна. Днес учените смятат, че по пътя към столицата художникът е бил задържан в ареста в градчето Пало, а след като бил освободен, тръгнал пеш към селцето Порто Еркол, където на 18 юли 1610 г. се споминал.

Мястото, където е погребан Караваджо, остава неизвестно повече от 400 години. Групата на Силвано Панчети обаче успява да открие останките му в гробището на Порто Еркол. Тъй като художникът не е оставил преки наследници, са направени ДНК анализи в сравнение с потомците на не толкова близки негови роднини. Резултатите потвърдили, че е открит именно Караваджо. Увереността нараства, когато в останките откриват голяма концентрация на олово – основна съставка на боите по онова време. Установена е и причината за смъртта на Караваджо – учените смятат, че е предизвикана от стафилококова инфекция, довела до сепсис на раните по тялото му.

Черепът на Петрарка

„Лаура и Петрарка”, фреска от Каса ди Петрарка, година неизвестна. Репродукция: Уикипедия

Силвано Винчети е сред инициаторите на ексхумацията на останките на великия поет от Ренесанса Петрарка. В тази история също има загадка, достойна за детективско разследване.

Роден в тосканското градче Арецо, на 9 години заедно с родителите си Петрарка се преселва в Авиньон, днес на територията на Франция. След училище заминава за Болоня, за да следва право по настояване на баща си. Не завършва – след смъртта на властния си баща той напуска университета и приема духовен сан.

Петрарка е смятан за един от най-големите поети в историята. Заслуга за това има и платоничната му любов към Лаура, на която той посвещава стихове дори след смъртта ѝ. Петрарка е написал 366 сонети и канцони, във всеки от които възпява своята муза. И до днес изследователите не знаят коя точно от всички девойки в Болоня е била наречена от поета Лаура. Дори приятелите на Петрарка се съмнявали в нейното съществуване или поне в това, че тя е наясно с чувствата на поета към нея.

Всъщност, макар и духовник, Петрарка не бил безразличен към радостите на плътта. Историците знаят за най-малко две негови извънбрачни дъщери. Едната от тях е живяла във Венеция, където поетът прекарва последните години от живота си.

През 2003 г., по случай 700-годишнината на Петрарка, учените решават да отворят гроба му и по черепа да направят възстановка на външността му. В добре познатата на всички гробница, в която лежат тленните му останки, са намерени кости и череп. Учените извличат ДНК от тях и установяват, че черепът принадлежи на друг човек – на жена, умряла преди раждането на поета. Предполага се, че черепът на поета е бил откраднат през 1630 г., когато гробницата била разбита.

Тайните на „Мона Лиза”

„Мона Лиза”, Леонардо да Винчи, 1503 – 1506 г., Лувър. Репродукция: Уикипедия

„Джокондата” вероятно е картината с най-много тайни в света. Някои търсят загадки в усмивката, други се питат защо Мона Лиза няма вежди, трети се съмняват в личността на нарисуваната жена…

Силвано Винчети прави цифрово копие с висока резолюция на прословутата картина на Леонардо. Така открива в зениците на портрета буквите L и S, а под арката на моста – числото 72. Изследователят решава, че L означава Леонардо, а S е отправка към някоя от жените от фамилия Сфорца, която може би е била модел за знаменитата картина.

Числото 72 според него е свързано с Кабала, където са обявени 72 имена на Бог. Това число се среща и в Библията – 72 часа е бил мъртъв Исус. Това обаче, казва Винчети, са само предположения, които не могат да бъдат безусловно приети за истина.

По-интересното е, че според Винчети картината е вдъхновена от най-известния чирак на Леонардо – Джан Джакомо Капроти да Орено, известен като Салаи. В продължение на 25 години той работи с Леонардо и мнозина смятат, че е бил и негов интимен спътник. Именно той служи за модел на картината „Йоан Кръстител”. Винчети изследва двете платна и намира удивитгелни сходства между чертите на изобразените. Така изниква предположението, че буквите L и S може би означават Леонардо и Салаи, а „Мона Лиза” е анаграма на „Mon Salai”. Именно на Салаи Леонардо завещава най-известната си картина.

„Йоан Кръстител”, Леонардо да Винчи, 1513 – 1516 г., Лувър. Репродукция: Уикипедия

За да докаже теорията си, Силвано Винчети издирва доказателства и в гроба на Лиза дел Джокондо. Тя е била погребана в манастир на урсулинките във Флоренция. Там екипът на Винчети открива 12 гроба. Само в един от тях би могла да бъде тайнствената Лиза, но за съжаление в точно този гроб черепът отсъствал, което направило невъзможна реконструкцията на лицето.

(По материали от чуждите медии)

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg