Гробна тишина по исландски

Не знам какво знаете за Исландия (като оставим настрана глетчера Вахтнайокутъл), но след като покориха с „ледения” си дух запалянковците на Европейското първенство по футбол тази година, бойните островитяни станаха обект на особено внимание.

„Гробна тишина” на Арналдур Индридасон – една от големите звезди на северната литература – се появява у нас посред пика на интереса към всичко, дошло от тази страна. Защото футболът изстреля напред по лавиците в Европа и книжния им пазар.

Силата на този роман е в психологическата правдивост на образите, в отлично пресъздадената атмосфера на района на Рейкявик и в композиционните похвати. Не на последно място – в находчивото вплитане на социална проблематика; в изтъкване на травмите, до които води железният юмрук на тиранията. Подобни мотиви пронизват повечето добри трилъри и криминалета, излизащи на пазара напоследък, в това число и последните книги на Камила Лекберг, Хенинг Манкел, Софи Оксанен.

Сюжетът на „Гробна тишина“ започва както подобава на майсторски трилър – зловещо. На рождения си ден един малчуган случайно намира човешка кост. Впоследствие мистерията се разраства, защото близо до строежа край къщата на детето разследващите откриват още няколко скелета. Въпросите се роят, броят на разпитваните лица расте главоломно.

Разследването се води от опитния инспектор Ерлендур (чийто личен профил е доста интересен) и колегите му, полицаите Сигурдур Оли и Елинборг. Проблемът е, че кашата на този случай уцелва Ерлендур в момент, в който собствената му дъщеря е на косъм от смъртта. Нейната лична драма става повод да научим много за живота на инспектора, а и да си обясним състрадателната му природа…

Въздейства и паралелната сюжетна линия с мъжа, упражняващ морален и физически тормоз над семейството си – тя уж заблуждава читателя, че случаят е решен „предварително”, но после се оказва, че допълнително затяга възела с въпросителните. Залагайки на една малкото улики, с които разполага, Ерлендур се впуска в издирване хората, живели в района на Рейкявик по време на Втората световна война.

Ако сте от читателите, които държат на „гаранциите”, за да посегнат към дадена книга, ще добавя, че „Гробна тишина” има няколко респектиращи отличия: наградата за черен скандинавски роман „Стъклен ключ“, британската награда „Златен кинжал“ и Голямата награда на читателките на френското списание „Ел“…

Вижте още: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЩЕ ЧЕТЕМ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК АРНАЛДУР ИНДРИДАСОН (ОТКЪС)