Грозното лице на войната

От памтивека светът е раздиран от войни, от враждебните намерения и алчността на тираните. Така съществуваме – между огньовете на разпалвани братоубийствени войни, които оставят белези в тъканта на човечеството. Предлагаме ви да прочетете какво са писали българските класици за войната и за страдалците в нея.

Стихотворението на Иван Вазов „На руските воини“ е написано през 1916 г., когато Русия води война срещу България по полетата на Добруджа, а руските вестници наричат страната ни „Юда“ в пропагандните си статии.

На руските воини…
Иван ВАЗОВ

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?

О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко —
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ния.

За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!