Гурме кренвиршите и българските шеф готвачи

Кога да им вярваме: когато рекламират лютеница и сандвичи на бензиностанцията или когато налагат висока кулинарна култура?

Те имат претенции за висок кулинарен вкус - но дали биха готвили с продуктите, на които са рекламни лица, в своите гурме ресторанти? - Гурме кренвиршите и българските шеф готвачи

Те имат претенции за висок кулинарен вкус - но дали биха готвили с продуктите, на които са рекламни лица, в своите гурме ресторанти?

Няколко години преди последната икономическа криза, във времето, когато като че ли в цяла Европа (и дори у нас) се усещаше някакъв специфичен културен разцвет, като журналист заедно с други колеги бях поканена от „Бритиш еъруейз“ на едно кратко пътуване до Лондон. Целта му беше да посетим специален кулинарен фестивал, който се провеждаше в парка „Риджънс“ и беше посветен на храната „в малки и полезни форми“ – нещо като изложение на всякакви световни кухни, които могат да предложат бърза храна, която се сервира в павилиони, на улицата или по време на полет, и която въпреки това е вкусна и максимално полезна.

Самата британска авиокомпания имаше свой голям щанд на въпросното изложение и там предлагаше всичко онова, което съвсем наскоро беше навлязло или предстоеше да стане част от бордното ѝ меню. Всъщност ставаше въпрос за съвсем нова концепция за храна в самолета, разработена от най-известните за онова време шефове на Острова. В нея бяха застъпени няколко световно известни кухни, като ястията в тях носеха почерка на всеки един от готвачите, създал рецептите за приготвянето и презентирането им. Имената на тези шефове стояха изписани върху менюто, предназначено за пътуващите в бизнес класа като доказателстгво за авторство и стил и гаранция за качество.

Нашата малка журналистическа група имаше удоволствието да опита част от това кулинарно предизвикателство както на отиване, така и на връщане по време на полета си от София до Лондон. И с ръка на сърцето и приятно потрепване на вкусовите рецептори мога да ви уверя, че ставаше дума за наистина превъзходна храна, тотално лишена от обичайната самолетна хранителна практика на борда всяко меню да наподобява онова в обикновен заводски стол.

Нямам идея дали днес в бизнес класата на „Бритиш еъруейз“ все още се сервира истинска гурме храна – не мога да си позволя да пътувам на такова ниво. Споменавам този случай обаче със съвсем друга идея – да си дадем сметка за какво ниво на кулинарна култура става въпрос и как тя се носи и представя от нейните носители, шеф готвачите. Да поразсъждаваме за това каква всъщност е ангажираността на един майстор на кулинарното изкуство да го разпространява сред потребителите му и каква е неговата отговорност за това то да промени общия вкус в по-добра посока.

Че кулинарията не е просто джуркане на манджи, с които да се напълнят определено количество стомаси, е ясно. Днес добре го знаем и у нас, където само допреди петнайсетина години подобна култура липсваше. Сега на малката ни територия, оскъдно население и ограничени финансови възможности, шеф готвачи да искаш! Участват в кулинарни телевизионни формати, отварят собствени ресторанти, ангажират се с различни обществени каузи. Това, разбира се, е чудесно. В страна, където бедността е преобладаваща и огромна част от хората буквално се трепе за насъщния, има сериозен и осъзнат риск от слаба хранителна култура и следващото след нея нарушено здраве. Няколко поколения израстнаха затлъстели и потенциално болни – за малкото пари, с които разполагат, те няма как да бъдат възпитавани във вкус към балансирано храненене. Ежедневните им менюта са пълни с продукти и ястия за „натъпкване“, не за изпитване на естетическо удоволствие от комбинациите на вкусове – по простата причина, че те не могат да си позволят друго. Дебело намазаната с маргарин филия бял хляб е по-евтината и по-оправдана опция пред тоста от черен хляб с лимец и гъши пастет, например. В същото време обаче необходимостта от постоянно и сериозно образоване на нацията по отношение на храненето си остана жизнено необходима. Защото именно днес пълничкото момченце от бедното семейство трябва да се научи как да подбира хранителните си продукти и как да ги комбинира в ежедневната си кухня, за да може утре, когато само определя менюто си, да яде здравословната храна.

Процесът е дълъг и си е истинска цивилизационна стратегия, но смисълът от постоянната му и отговорна подкрепа е без съмнение. Точно за тази отговорност следва да си дадат сметка и популярните ни шеф готвачи, които днес са част от ежедневния живот на българите и влизат в домовете им не само чрез телевизионните си роли, но и като рекламни лица на вериги хранителни магазини или пък още по-важно – на конкретни продукти, които се предлагат на пазара. В името на точността, ще ги спомена в общ пакет, като правя уговорката че не целя да посочвам с пръст конкретно някой от тях, тъй като тезата ми се отнася за тенденцията като цяло. И така: шеф Иван Манчев е нещо като лице на супермаркети „Лидл“, Виктор Ангелов е автор на рецептурник на веригата магазини за хранителни продукти „Билла“, Андре Токев рекламира закусвалните на бензиностанции OMV и марка лютеница, а Петър Михалчев застава с лицето и реномето си зад марка… кренвирши.

АНДРЕ ТОКЕВ: ХРАНАТА ДВИЖИ ПРОГРЕСА

Разбира се, че рекламата си е реклама и приходите от нея са си важно финансово перо в живота на всяка публична личност. Нямам правото да съдя когото и да е за избора от една страна да ме убеждава в смисъла на кулинарната култура, а от друга реално от телевизионни екран да ми продава хранителна посредственост. Но е време именно тези хора, които днес променят образоваността на народа по отношение на храненето, да осъзнават точно какво означава това. А то е най-вече да не се разделят с отговорността да бъдат мисионери и да дават на хората адекватни послания и решения за качествено хранене. Пък когато говорим за качество и храна, няма как да мислим за закусвални или кренвирши, защото в тях абсолютно нищо не се е променило в посока здравословно хранене или гурме култура. По витрините на бензиностанциите са все същите индустриални тестени закуски и сандвичи, а съставът на кренвиршите по никакъв начин не се е обогатил с повече месо за сметка на количеството Е-та например. А и в личния ресторант на шеф Михалчев дали има някакво авторско ястие, приготвено именно с въпросните кренвирши, които така охотно се препоръчват от екрана на населението?!

ПЕТЪР МИХАЛЧЕВ: В БЪЛГАРИЯ НЯМА КУЛТУРА НА ХРАНЕНЕТО, САМО БЪРЗО НАПОМПВАНЕ

Има една паметна реч на известния британски шеф готвач Джейми Оливър за TED Talks, в която той говори за лошата хранителна култура, която възпитаваме у децата си. По време на презентацията си, освен документалните кадри от домовете на затлъстели до неузнаваемост семейства и от детски градини, където хлапетата не могат да различат картоф от домат, той изнася на сцената една ръчна количка, пълна догоре със захар. Оказва се, че това е количеството сладка бяла отрова, което едно дете поема в рамките на пет години само и единствено от подсладеното си мляко. Там, от висотата на този световен и особено популярен форум за представяне на идеи, световноизвестният готвач всъщност обявява хранителна революция. И се ангажира с мисията да участва в една истинска промяна на културата на хранене, което на практика означава открита война именно с онези мощни хранителни марки, произвеждащи некачествени формули с много химия и ниска себестойност за масово „тровене“ на населението. Представете си само за каква отговорност става дума! И за каква смелост – то е все едно да се изправиш срещу концерните за производство на петрол и да им се противопоставиш с концепцията за ползване на слънчевата енергия. Силните лобита и многото пари срещу истината, от която печалбата остава у потребителя.

Не е никак лесно, но е далеч по-смислено. Защото точно това разграничава готвенето за нахранване от готвенето като изкуство – първото е индустрия, второто е мисия. И ако талантливите български шефове работят със съзнанието на мисионери, това може и да не им донесе бърза и лесна печалба, но ще ги превърне в истински значими общественици и хора на изкуството. Изборът къде да застанат ще си го вземат те – аз просто алармирам, че той е важен и ние, публиката, си даваме сметка за това. Така, както сме наясно, че на бензиностанцията не се яде здравословно и гурме блюдо с кренвирш от рога, копита и соя няма.

Bookshop 728×90