Гурме романс къкри за „Оскар“

Фестивалното бижу „Страсти в кухнята“ тръгва по българските кина. Филмът, който събира на екран Жулиет Бинош и Беноа Мажимел, някога двойка и в живота, ще върви на големите екрани от 8 декември.

Режисьор на „Страсти в кухнята“, който може да бъде описан като „гурме романс“, е роденият във Виетнам френски режисьор Тран Ан Хунг („Аромат на зелена папая“, „Норвежка гора“). Сценарият е разработен от него по мотиви от романа „Страстният епикуреец: животът и страстта на Доден Буфан“ на Марсел Руф.

Действието потапя зрителите в бохемска атмосфера от 1885 година. Главната героиня Йожени работи от двайсет години като готвачка за прочутия шеф и изтънчен гастроном Доден Буфан. Прекарвайки часове заедно в кухнята, постепенно през годините между двамата искрата на любовта. Страстта си те започват да влагат в неповторимите блюда, привличащи клиенти от цял свят. Буфан, иноватор в кухнята, започва да намира в изобретяването на новите рецепти възможност да се обясни в любов на своята асистентка, чийто талант не отстъпва на неговия.

У нас „Страсти в кухнята“ тръгва след успешен фестивален тласък – има награда за режисура от фестивала в Кан и номинация за „Златна палма“; носител е още на отличия от фестивалите в Сан Себастиан, Монклер и Мил Вали, Калифорния. Филмът е френското предложение за „Оскар“ за международен филм и според предположенията на киноспециалистите е едно от сигурните заглавия, които ще получат номинация.

Връзката между любовта и храната е многократно изследвана на езика на киното, но тук Тран Ан Хунг поставя между двете знак за равенство, става ясно от отзивите на критиците в чуждестранната преса. „Страсти в кухнята“ е своеобразен амюз буш, а режисьорът е първокласен кулинар, пише Софи Монкс Кауфман в „Индиуайър“:

„Той знае как да събере най-добрите съставки и да ги редуцира до богат вкус, който да развълнува рецепторите, макар и блюдото на пръв поглед да изглежда просто. Най-хипнотичните сцени са без диалог, докато лъжиците звънтят, медните тенджери димят, виното се лее, ножовете кълцат и всичко това на фона на Мажимел и Бинош, изпаднали в състояние на медитация, вършейки тези ежедневни задачи. „Страсти в кухнята“ развива идеята за обвързване чрез храната. Някои ястия са толкова привични за създателите си, че служат като спомен, който оставя приятен послевкус.“

Тран Ан Хунг е разточителен в атмосферата и дизайна, но филмът му не минава границата и не изглежда претрупан, допълва Гай Лодж, един от кинокритиците на „Варайъти“. За разлика от обичайните кулинарни филми, тук режисьорът се въздържа от музика във всяка сцена и оставя звуците на готвенето да аранжират действието.

Филмът има потенциал да се хареса дори и на хора, които не изпитват интерес към гастрономията, какъвто е бил случаят с Питър Брадшоу, критика на „Гардиън“.

„Тук има чар и деликатност и Мажимел и Бинош се представят безупречно, въпреки че не бях напълно сигурен, че вървят заедно като съставки на една любовна история – пише той. – Като филм за кулинария има много за препоръчване и го намерих за привлекателен.“