Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Гюнтер Грас срещу злобата към бежанците

Последната книга на покойния нобелист критикува Ангела Меркел и интернет, отчуждил ни от реалните проблеми

„Мама“ е гневна атака на Грас срещу германския канцлер Ангела Меркел, която „казва нищо с много думи“ и е в капана на лобисти-печалбари, изнудващи я в мафиотски стил. - Гюнтер Грас срещу злобата към бежанците

„Мама“ е гневна атака на Грас срещу германския канцлер Ангела Меркел, която „казва нищо с много думи“ и е в капана на лобисти-печалбари, изнудващи я в мафиотски стил.

В по-голямата част от живота си Гюнтер Грас беше персонификация на германското морално съзнание, с литературни намеси по всеки наболял проблем – от следвоенната вина до израело-палестинския конфликт. Но изглежда, че дори и след смъртта си през април тази година, нобеловият лауреат не спира да провокира дебат. В последната си книга, публикувана посмъртно в Германия в края на миналата седмица, Грас отправя предупреждение към нарастващата злоба срещу бежанците, разказва британският „Гардиън“.

Едно от стихотворенията, озаглавено „За ограничеността“, посочва, че германците, които някога също са били бежанци, днес показват същото ниво на нетолерантност към пришълците, с което сами са се борили.

Милиони немци са разселени от източно-централна Европа след края на Втората световна война, пише Грас в поемата „Ксенофоби“, и там, докато опитват да се установят на новото място, срещат омраза и викове  „Върнете се, откъдето сте дошли“.

„Но те останаха – продължава авторът, – а сега прилагат същото отхвърляне на чужденци, дошли от още по-далеч.“

Поемата включва и бележка с надеждата, че все някога „онези, които винаги са били местни“ ще разпознаят собствените си странности у останалите.

Бежанската криза не е единствената политическа тема, която извежда Грас в последния си сборник с поетични и прозаични творби, много от които илюстрирани от самия него. „Мама“ е гневна атака срещу германския канцлер Ангела Меркел, която „казва нищо с много думи“ и е в капана на лобисти-печалбари, изнудващи я в мафиотски стил.

Гюнтер Грас, активен поддръжник на социалдемократите в Германия приживе, упреква своята партия за влизането в коалиция с християндемократите на Меркел. Той пише:

„Тя може да се събере с всеки, докато го издои
и провеси изсъхнал и смачкан на закачалка за дрехи“.

В „За паричните потоци“ той напада „финансовите жонгльори, пристрастени към печалбата“, но също и обществениците, бързащи да обявяват постпаричната ера, в която „орехи“ и „мидени черупки“ заместват кеша.

В друг кратък текст Грас посочва, че интернет е откъснал хората от проблемите в реалните свят.

„Бомбите, връхлитащи Ирак, и труповете под чаршафи под тях са само преструвка на смърт, копия на реалните компютърни игри – пише нобелистът. – Престъпленията в Газа са само измислица на вестниците, която буди смях у милиарди потребители.“

Грас обръща внимание и на приближаването към смъртта. В едно от стихотворенията си той разказва за борбата си със слуховите апарати и разсъждава върху звука на собствената си кашлица. В кратък прозаически текст пък описва как плаши внуците си с последния си останал истински зъб – и го илюстрира със стряскащ автопортрет.

В един пасаж пък писателят превръща лулата, неговата запазена марка, в символ на импотентността при старостта:

„Вече съм с пълна лула, но без кибрит. С други думи – мъжествеността ми, някога на всяко гърне мерудия, е издъхнала. Само желанието още щъка напред-назад, или поне се преструва“.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg