Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Habemus „Дюн“!

Напразни опасения за влиянието на излишната политическа коректност

Младият наследник Пол Атреидски (Тимоти Шаламе) трябва да оцелее в хаоса и да се превърне в партизански водач, пророк, месия, който да изведе местното население от пещерите към Рая. - Habemus „Дюн“!

Младият наследник Пол Атреидски (Тимоти Шаламе) трябва да оцелее в хаоса и да се превърне в партизански водач, пророк, месия, който да изведе местното население от пещерите към Рая.

ВНИМАНИЕ! В текста се разкрива част от съдържанието на филма.

„Аракис учи как да се действува с ножа —
да се отсече онова, което е несъвършено
и да се каже: вече е съвършено,
защото свършва дотук.“

Повече от петдесет години след излизането на романа на Хърбърт. Близо четирийсет от грандиозния неуспех на Ходоровски. Над трийсет от първата киноадаптация на Дейвид Линч. Двайсет – от телевизионния сериал на Джон Харисън. „Дюн“ изглеждаше непреодолимо предизвикателство за големия екран. Режисьорът на „Първи контакт“ излезе на арената и се пребори с чудовището – както старият дук на Атреидите с чудовищния бик. Но с далеч по-голям успех.

Сюжетът е добре познат. Далечно бъдеще, дълго след края на изкуствения интелект. Междузвездните пътешествия са възможни, защото космическите пилоти употребяват наркотика мелиндж или подправката, която им позволява да пресмятат курса си без изчислителни машини и добивана на една-единствена планета в познатата част от Вселената: Аракис или Дюн. Мястото е кошмар от враждебни природни условия, религиозен фанатизъм и колониални амбиции. Една династия замества друга в управлението на този толкова изгоден и толкова страшен свят. Разбира се, това става на фона на война. Младият наследник Пол Атреидски (Тимоти Шаламе) трябва да оцелее в хаоса и да се превърне в партизански водач, пророк, месия, който да изведе местното население от пещерите към Рая. Само че в края на този път лежи опасността от още по-жестоко насилие. Планове, които се вписват в други планове… В началото на своя роман Франк Хърбърт не крие, че книгата е опит за прогноза.

Дени Вилньов сякаш репетира за „Дюн“ още в „Първи контакт“ (2016). Суровата геометрия на надвисналите над пустинята десантни кораби е визуално продължение на елегантните, нечовешки силуети в небесата на предишната му фантастика. Естетиката на град Аракийн (столицата на Атреидите на Дюн) с неговия пирамидален дворец е смазваща. Няма съмнение: това е мезоамерикански храм за човешки жертвоприношения. Мащабът е титаничен. Внушението на властта е същото като девиза на дук Лито: „Тук съм и тук оставам“. Трагичната ирония – в крехкостта на същата тази власт. Без доходи от извличането на подправката, няма пари за наемна армия. Дори и най-лоялните васали, най-мотивираните служители като Гърни Халик (Джош Бролин), Туфир Хауът (Стивън Хендерсън) и Дънкан Айдахо (Джейсън Момоа) не могат да спасят своя господар. Съкровищницата на познатата част от Вселената може да бъде и гроб насред пясъците.

Преди да гледам филма, имах опасения за влиянието на излишната политическа коректност върху работата над „Дюн“. Вече ги нямам. Сцената, в която Рабан Харконен (Дейв Батиста) обезглавява пленени атреидски войници на фона на горящите палми пред превзетия дворец, говори сама за себе си. Картините на класически колониализъм, на „бремето на белия човек“, подчертани от бодрия звук на шотландска гайда във великолепния саундтрак на Ханс Зимър, последвани от дивия изблик на насилие, познат от пропагандните клипове на терористични организации в наши дни, превръщат „Дюн“ в нещо много повече от фантастика.

Религията на „Дюн“ и останалите планети в пространството на Хърбърт и Вилньов не може да бъде сбъркана. Високите платформи, от които сардукарските фанатици биват призовавани към молитва и сражение, са едновременно амвон и минаре. Самият вик „Лисан ал-Гаиб“ („Гласът на Външния свят“), с който свободните от пустинята приветстват младия Пол, ни връща във вечния, загадъчен и заплашителен Изток, при пясъка, богатствата под него и суровите хора, които ги пазят. Мислех, че вече няма начин да гледам толкова честно направен филм.

Вилньов работи впечатляващо и с езика. Героите му през повечето време говорят английски, но заплашително звучащите кодирани бойни езици на армиите, езикът на жестовете, тайният език (вероятно мандарин), на който общуват Пол и неговият лекар Юи (Чен Чан), както и свещеният ловен език чакобза (смес от арабски и ромски), използван от пустинното население, функционират пълноценно. И тук, както във всяко друго отношение, режисьорът и сценаристите са останали достатъчно верни на оригиналния материал. Филмът е осъществен с огромно уважение и разбиране към книгата на Хърбърт. Може би това има връзка с факта, че Брайън Хърбърт (син на Франк Хърбърт) е привлечен като изпълнителен продуцент.

Същевременно близостта на филмовия с литературния „Дюн“ не е робска. Много от любимите ми епизоди (особено сцената с многозначителните и леко зловещи диалози по време на официална вечеря в двореца на Атреидите) са разместени или направо отсъстват, но за тях е майсторски намекнато. Обърнете внимание на репликата „Отлична кухня, братовчеде“, саркастично отправена от пируващия барон Харконен (Стелан Скарсгард) към пленения дук Лито (Оскар Айзък). Вилньов е превърнал част от бегло споменати в романа детайли в подходящ акцент за съдбата на своите герои – обречената борба на по-стария атреидски дук с чудовищния бик придобива ново значение. Кой е този бик? Кой е този страховит Минотавър, излизащ с рев от своята подземна бърлога? Барон Владимир Харконен просто би свил затлъстелите си рамене и би ни казал с ръмжащия глас на Стелан Скарсгард:

– Сила и страх. Инструментите на държавническото изкуство. Винаги в изправност.

„Дюн“ със сигурност ще получи своята немалка порция оскари и други награди. Успехът на този филм, предполагам, ще бъде и бърз, и траен. Любопитен съм как го гледат тези, които не познават романа. Убеден съм, че много зрители за първи път ще посегнат към книгата на Хърбърт. За мен като неин отдавнашен читател филмът е откровение. Но дали всичко, което се случва на екрана, ще е толкова разбираемо за онези, които още не са разтваряли страниците ѝ? Това е легитимен въпрос, когато става дума за екранизация на роман. Но предполагам, че отговорът ще бъде положителен. Работата е толкова добра, че се моля на Шай-хулуд „Дюн“ да остане завършен и да не се превръща в многосериен франчайз.

Филмът на Вилньов е безапелационна проява на пустинна мощ. Да говоря повече би било безочие. Би-лал кайфа.

„Дюн“ тръгва по българските кина на 22 октомври.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg