Крадец или истински будител? Времето още не е произнесло присъдата си по адрес на писателя Николай Хайтов. Той се пресели в другия свят на 30 юни 2002 г., а на 15 септември близките и роднините му се стягат да отпразнуват 95 години от рождението му. За тях той е човекът със собствено мнение, който не се боеше да влиза в битки.
От „Осанна!“ до „Разпни го!“ – такива възгласи се чуваха по адрес на Хайтов приживе и още не са заглъхнали.
Заради „Диви разкази“ и „Шумки от габър“ му се кланяха като на литературен цар в соцепохата. А с идването на демокрацията му стовариха обвинение, че като лесничей в Родопите по царско време рязал партизански глави. Дъщерята на писателя Елена Хайтова дори разкри, че този слух тръгнал от сатирика Радой Ралин, който преди това бил приятел на Хайтов.
Сред митологиите около писателя е, че е откраднал ръкописа на Яна Язова за Левски и че опитал да си присвои и „Забравените от небето“ на Екатерина Томова. Скандал след скандал, петно след петно в биографията му, която остава неизчистена. Въпреки всичко това – смъртта му преди 12 години потопи в траур България. Хиляди дойдоха да се поклонят пред тленните му останки във фоайето на някогашния Партиен дом (сега зала „София“). Процесията с ковчега му после мина мина по „Царя“, стигна Народната библиотека, четоха се слова. Жегата беше непоносима, но народът вървеше след катафалката на своя писател. На човека, оставил в наследство на България героите на „Козият рог“ и „Капитан Петко войвода“.
Изследователите на творчеството и живота му винаги подчертават, че Хайтов има биография, достойна за филмиране в Холивуд. Роден в пловдивското село Яврово, дипломира се като инженер-лесоводъд. Бил е общ работник, портиер и дори сервитьор и е сред малцината наши писатели, опознали световната слава още приживе. Неговите „Диви разкази“ имат 15 издания у нас и 32 в чужбина, преведени са на 22 езика.
През 1976 г. Хайтов получава първа награда на световен конкурс за къс разказ в немския град Арнсберг. Филмите „Козият рог“ и „Капитан Петко войвода“ по негов сценарий отдавна са със статут „култови“, макар критиката първоначално да ги приема на нож, защото не влизат в утвърдените тогава стандарти – в тях няма партийни секретари, трудови герои и стахановци. „Капитан Петко войвода“ пък бил заклеймен като „булеварден“, защото в него за първи в киното не се прави разлика между турци и българи.
Цели шест години Хайтов търси истината за гроба на Левски. Неговата версия, че Дякона е положен в църквата „Света Петка Самарджийска“ гневи професионалните историци, които го обявяват за „прост лесничей, недостоен за внимание“. Хайтов обаче не се скрива от хулите, защото за него е мисия да докаже, че българите не са изоставили Апостола и останките му не лежат в Позорното гробище на София. Той твърди, че признателните съмишленици са го положили в светилището на храма.
По този повод дъщеря му Елена отбелязва: „Сякаш това е най-голямото престъпление! Да беше той убил Левски, нямаше да предизвика такъв скандал, колкото това, че се зае да изследва този въпрос“. В последните години тя се е посветила на идеята да изследва влиянието на Хайтов по света и у нас и непрекъснато обикаля страната и чужбина за творчески срещи в памет на писателя. Написала е три книги за него – „Баща ми – най-дивият разказ”, „Гладиаторът Хайтов” и „Крилете на дивия лес”. В тях разказва за вечния стремеж на писателя да гони нещо непостигнато и да кърпи кожуха на позабравената истина.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение