Хаотичен, политкоректен и може би плагиатстван роман за Борис Пастернак

Преди няколко години ЦРУ разсекрети документи, доказващи намесата на централата в разпространението на забранената книга на Борис Пастернак „Доктор Живаго“. Безспорно интересна шпионска история, още по-пикантна заради литературния отзвук от романа, който е едновременно красиво написана книга, но и страховито разобличение на съветския режим.

Естествено е тази история да вдъхнови писатели, режисьори и продуценти и да се появи на първо време книга (а скоро и филм), в която тайните противоборства на двата лагера в Студената война да бъдат художествено интерпретирани. Романът „Тайните, които не разкрихме“ е дебютен за Лара Прескот. Веднага след завършване на аспирантура по творческо писане в университета в Тексас преди две години, тя се сдобива със седемцифрени договори за издаване на първата си книга, която вече е преведена на 25 езика, а в България излезе под знака на издателство „Ориндж букс“ в края на 2019 г.

Основата на романа е именно шпионската история, свързана с издаването на „Доктор Живаго“ първо на запад от Желязната завеса. Лара Прескот се е придържала стриктно към разсекретените документи, използвала е истинските имена на издатели и издателства. Истина е и паралелната история, свързана с любовницата на Пастернак – Олга Ивинска, която е един от главните герои в книгата.

При цялата богата на събития, любопитна история около личностите и фактите, обекти на този роман, той все пак носи всички негативни белези на един твърде бърз дебют. Прескот сякаш е искала да стигне едновременно до всички: до тези, които се интересуват от миналото, СССР и ЦРУ, до тези, които се впечатляват от любовните истории, до ония, които защитават ценностите на феминизма и толерантността. В романа като във вещерски казан са омесени всякакви послания и истории. Любов, ревност, подземията на Лубянка, сибирските лагери, положението на жените през 50-те в САЩ, отношението към еднополовата любов по същото време, Пастернак, Дълес, Олга Ивинска… Фикционални и реални герои се подчиняват на множество сюжетни разклонения, обединени практически само от историческата епоха. Повествованието прескача от САЩ в Русия, от гледната точка на рускинята Олга Ивинска, напълно реална жена, любима на Пастернак, към гледната точка на Ирина и Сали, измислени героини. Намесва се и подобие на многогласния хор от древногръцките трагедии – общият глас на „машинописките“, очевидно обобщен образ на жената в консервативна Америка. Толкова много разногласие прави романа определено дисхармоничен.

Любовната връзка между емигрантката второ поколение Ирина и загадъчната Сали би трябвало да служи като огледален образ на любовта между Юрий и Лара от романа на Пастернак, но всъщност спира до повърхностната идея за забранената женска любов.

Лара Прескот, която твърди, че е написала книгата, защото е кръстена на Лариса от „Доктор Живаго“, все пак мисли като съвременна американка. Шпионската история е „вкусната“ част от повествованието, която привидно обединява двата напълно разделени наратива. Любовта между Ирина и Сали и феминистичното послание са втори паралелен сюжет, който има за цел основно да подчертае разликите между минало и настояще, да вкара новото поколение в дома на историята по познати пътища, свързани с политкоректността. Историята на Олга Ивинска пък е представена от първо лице, като дневник на любовницата, в който читателят прониква като воайор. Пастернак е обезличен, той е придатък на всички сюжетни линии, но не може да бъде опознат извън контекста на „незаконната“ си любов. Сякаш механично са събрани различни книги в една.

Всъщност „Тайните, които не разкрихме“ е не просто вътрешно противоречива книга. В средата на миналата година тя се оказва в центъра на скандал за авторски права. Правнучката на Борис Пастернак – Анна Пастернак – открива изключително много съвпадения между текста на Лара Прескот и собствената си книга „Лара“, публикувана през 2016 г. Става дума за документална проза, разказваща точно живота на Олга Ивинска, основан върху материали от семейните архиви.

Анна Пастернак живее във Великобритания и е автор и на други документални творби. Твърденията ѝ относно Прескот са подкрепени с примери. Пастернак е поръчала и независима експертна оценка на приликите между двете издания и е останала, както тя самата казва пред „Таймс“, „шокирана от резултата“.

Спорът все още не е разрешен от съда, но личи разминаването между уменията на Лара Прескот да изобрази действителността като цяло и детайлното познаване на съветските реалии от средата на миналия век. Описанията на сталинската епоха, бита и ежедневието на руските интелектуалци, дори спецификите на руската природа при дебютантката Прескот са твърде подробни и точни, за да бъдат органично родени от собствената ѝ фантазия или проучвания в Тексас.

В „Тайните, които не разкрихме“ освен това липсва истинското лице на книгата „Доктор Живаго“. Въпреки твърденията на авторката, че именно руският роман е истинското ѝ вдъхновение, той присъства само като „вълшебен амулет“, който задвижва сюжета. Дебютната творба не събужда желание да бъде прочетена книгата на Борис Пастернак, освен за да се разбере защо е била обект на интерес от ЦРУ. На страниците често се говори за възхитата, която изпитват всички, когато прочетат „Доктор Живаго“, но това е външно, не вътрешно убеждение.

В крайна сметка романът на Лара Прескот е интересен начин за прекарване на свободното време – сякаш четеш няколко книги едновременно, държейки ги в една ръка. Извън информацията за шпионските игри около романа, станал повод за Нобеловата награда на Пастернак, няма нищо ново, казано от Лара Прескот.

Ако това е опит да бъде възстановен интересът към „Доктор Живаго“, той е неуспешен. Ако обаче е просто желание на една млада авторка да влезе бързо в боксофиса на Холивуд – е, това е постигнато. Да се надяваме, че ще попадне в ръцете на по-задълбочен режисьор.