Хардкор феновете на „Междузвездни войни“ имат проблем

Внимание! Текстът разкрива част от съдържанието на Епизод VIII на „Междузвездни войни“!

От премиерата си „Междузвездни войни: Последният джедай“ – както според мен и според режисьора Райън Джонсън е по-правилно да се преведе заглавието на филма, не спира да получава полярни отзиви от феновете на поредицата.

Новата част от космическата сага е една огромна надпревара и макар с това (и с поведението на Люк Скайуокър, който заема мястото на Йода) да напомня на „Империята отвръща на удара“, приликите свършват дотук.

Основният проблем, който е трудно преодолим за всеки хардкор почитател, е изместването на фокуса и сякаш нежеланието на новите собственици на франчайза да разберат механиката на света, създаден от Джордж Лукас, и философията зад поредицата. Обясненията на Люк Скайокър за същността на Силата са коренно различни, както от онези в старата трилогия, така и от тези в предисторията. Самите персонажи сякаш употребяват Силата по различен начин. Ако се абстрахираме от подобни детайли, то това не пречи и не влияе по негативен начин на оценката на филма. А и при по-внимателно вглеждане в по-старите епизоди можем да открием множество несъвършенства и разминавания и при тях. Това обаче не ги прави по-малко добри филми или по-малко любими на феновете.

Поредицата поема по неочакван път, в който има потенциал за интересно развитие на сюжета и персонажите. Разликата в режисурата между Джей Джей Ейбрамс и Райън Джонсън е повече от осезаема – вторият си знае работата. Зрителят няма усещането за generic star trek приключение в различна опаковка, нито за имитация на предишни части. „Последният джедай“ е първият филм от поредицата, който не се „римува“ с нито една от останалите части, а предлага на зрителите нещо съвсем ново. Но съвсем не е необходимо сюжетът на епизод от „Междузвездни войни“ да бъде предвидим, за да удовлетвори зрителите – и Райън Джонсън доказва това. Контрастът с предишната част, „Силата се пробужда“, е повече от очевиден. Новият епизод на „Междузвездни войни“ променя поредицата и я издига на различно ниво, поднасяйки куп изненади и неочаквани обрати. Смелите решения на хората зад продукцията изкарват поредицата от комфортно установената формула и изискват това и от следващата част.

Основната сюжетна линия във филма е тази на Рей и антагониста Кайло Рен / Бен Соло, който е същински байронов герой. Отношенията между Рей и Кайло Рен, израстването им, сближаването им и поемането на всеки един от тях по собствен път е гръбнакът на историята. „Междузвездни войни“ е – и винаги е била – приказка за семейство Скайокър. И доколкото Бен Соло е част от него, това си остава непроменено. Наследникът на Хан Соло и принцеса Лея, който в предишната част беше представен като своенравен тийнейджър, неспособен да се справи, както с огромната си сила, така и с емоциите си, е далеч по-зрял и насочен.

Рей вече е истински джедай. Въпросите около самоличността на родителите ѝ, както и тази на Сноук, останали от предишната част, така и не получиха съществени отговори. Тези детайли може би биха навредили на сюжета и биха насекли динамиката на филма. А и не очаквате „Дисни“ да ви разкажат всичко в един филм, нали? Очаква ни пълен комплект мърчандайз – от книги до пижами и играчки, който къде смислено, къде не, ще доразкаже космическата приказка.

Остарелият и обезверен Люк Скайуокър се опитва да приеме ролята си на герой и научава себе си – и зрителите – на това колко важен може да бъде един символ. Идеята за човека-символ е популярна в съвременното сай фай кино, особено във филмите за тийнейджъри. Никой до този момент не е развивал тази идея по толкова дълбок начин, показвайки човешкото лице на героя, тежестта на славата му и начина, по който тя може да го промени и дори обърка.

Персонажът на Бенисио дел Торо е определено свежо попълнение и може би по някакъв начин ще заеме мястото на липсващия ни Хан Соло. Чрез него пред зрителя е разкрит цял нов пласт от вселената на „Междузвездни войни“. Фантастичният свят е показан по-реален и брутален от когато и да било през призмата на обезверения дребен мошеник, играещ и за двата лагера.

„Междузвездни войни“ е приказка, а част от всяка приказка, дори и в модерните, е нейната поука – посланията за социална справедливост, превърнали се в неделима част от всяка съвременна касова холивудска продукция. Всичко онова, което се случва на екрана покрай приключението на Рей, обаче остава някак просто като фон. Няма нужда от принцеси, а някои неща – например иначе сладките създания порги (porgs) стоят като огромна кръпка с надпис „Купи ме след премиерата“. Фин, Поу Дамерон, Роуз, DJ (персонажът на Бенисио дел Торо), дори генерал Лея и (половинката ѝ?) вицеадмирал Холдо сякаш са там само за да кажат, че е лошо да продаваш оръжия, да експлоатираш животните или просто за цвят (буквално). Ролите им са взаимозаменяеми и практически с нищо не се развиват или не допринасят за сюжета. Доколкото не получават много екранно време (изключвам сцените с космическите битки) обаче, всичко това все някак е поносимо и не отнема от стойността на филма.

Нищо живо не е статично и за да е жива поредицата, тя трябва да се адаптира. Едно от посланията на филма, изречено многократно от Кайло Рен, е, че бъдещето е по-важно от миналото. Ако старите приключения на Люк Скайокър са приказка за децата на 70-те и 80-те, то приключенията на Рей са приказка за децата на новото хилядолетие. И като такава, те носят всичко, характерно за нашето време.

Гледането на голям екран на „Последният джедай“ си заслужава.

Вижте още: „ПОСЛЕДНИТЕ ДЖЕДАИ“ – ВСИЧКО, ЗАРАДИ КОЕТО ХАРЕСВАМЕ „МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ“