Харпър Ли пуска нов роман 55 г. след „Да убиеш присмехулник“

Когато дебютният роман на един писател спечели „Пулицър”, надхвърли 40 милиона копия и оглавява многократно класациите с най-обичаните книги по цял свят, е разбираемо притеснението на автора как би се приела втората му книга.

Харпър Ли обърна литературната вселена с краката нагоре, след като обяви във вторник, 3 феврурари, че през юли ще пусне продължение на „Да убиеш присмехулник”, съобщава „Гардиън“. Това ще стане 55 години след появата на първата книга. Новата се нарича Go Set a Watchman. Почитателите на 88-годишната писателка чакат втория й роман от 1960 г.

Книгата, която ще отворим през лятото, е написана преди „Да убиеш присмехулник”, но се развива 20 години по-късно. В нея ще се срещнем с вече възрастната Скаут, която се завръща в родния Мейкомб, за да навести баща си Атикус Финч.

Оригиналният ръкопис на Go Set a Watchman е открит от адвокатката на писателката Тоня Картър преди три месеца. В изявление, разпространено от издателите й, Харпър Ли споделя, че финалната версия на романа е била завършена през 50-те години, но ръкописът бил изгубен.

“Моят тогавашен редактор, който много харесваше спомените от детството на моята героиня Скаут, ме накара да напиша роман от гледната точка на младата Скаут. Това беше първият ми опит като писател, затова направих това, което ми беше казано. Така се роди „Да убиеш присмехулник“. Сега, когато разбрах, че Go Set a Watchman не е изгубен, се развълнувах много. Доста се колебах и размишлявах дали да публикувам романа, но го показах на хора, на които вярвам, те ме увериха, че трябва да го направя”, казва Ли.

От издателство „Харпър Колинс” добавят: “Оригиналният ръкопис на романа се смяташе за изгубен до есента на миналата година. В него Скаут е принудена да се бори с лични и политически събития, докато се опитва да разбере поведението на баща си спрямо обществото и нейните собствени чувства, породени от мястото, в което е родена и отраснала.”

Днес Лий, изгубила слуха си и почти изцяло зрението си, живее в дом за възрастни хора в Монровил, щата Алабама. Това е малко градче, в което тя прекарва доста от летата си преди години в компанията на своя добър приятел Труман Капоти.

Въпроси около здравето на Харпър Ли и дали писателката е в състояние да се грижи за финансовите си дела, бяха повдигнати покрай няколко съдебни дела неотдавна. Ли няма деца и до 2011-а нейните финансови интереси бяха защитавани от сестра й Алис, тя обаче почина през месец ноември 2014-а на 103-годишна възраст.

През 2013 г. Ли заведе две дела, които в крайна сметка бяха уредени извън съда. Едното бе срещу Самюъл Пинкъс – зет на дългогодишния агент на писателката, когото тя обвини, че я е притискал да му прехвърли правата на „Да убиеш присмехулник”.

Второто дело беше срещу музей в Монровил, използвал името на писателката и наградата й „Пулицър”, без да й изплаща компенсация.

Go Set a Watchman се споменава мимоходом в една от биографиите за Харпър Ли, написана от Илейн Шоуолтър: „Редакторите в издателството бяха впечатлени, но намериха книгата за разпокъсана и недостатъчно добре структурирана. Върнаха ми я за пренаписване. Това отне три чернови и още две години и половина писане.”

Професорката по американска литература Сара Чърчуел споделя, че книжните експерти винаги са знаели за съществуването на две по-ранни версии на „Да убиеш присмехулник”, наречени Go Set a Watchman и „Атикус”: „Трудно е да се предвиди качеството на намерения ръкопис, но ще бъде изключително интересно да видим как Харпър Ли си е представяла Скаут като възрастна жена… Това определено е голяма новина!”

Но има и експерти, които не са така въодушевени. Сред тях е Иън Патърсън от Университета в Кеймбридж.

“Смятам, че тази врява е свързана повече с библиографски интерес, отколкото с нещо друго – казва Патерсън. – Без съмнение книгата ще бъде прочетена жадно от всички фенове на „Да убиеш присмехулник”. Но аз винаги съм бил подозрителен, що се отнася до опитите да се затвори дупката между измислица и реалност, както и към любопитството на читателя какво се случва с героите след финала на първата книга. Очаквам този роман да придобие краткотраен интерес, както става винаги с книги на писатели, които имат в актива си само един издаден предишен роман.”