Хегел: Абстрактна истина няма, истината е винаги конкретна

Знаменитият немски философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел оставя след себе си съвсем нееднозначно наследство. Гигант на мисълта, той е притежавал удивителната способност да разсъждава простичко за много сложни неща и да предизвиква обществото с идеите си – често нестандартни и необичайни за времето си.

Споровете около философските му убеждения не затихват и до днес. И няма нищо по-нормално от това, защото говорим за човека, който твърдял, че ако фактите противоречат на неговата теория, толкова по-зле за фактите.

„Дарбата без гениалност не надвишава особено нивото на голата виртуозност.”

Хегел е бил въплъщение на това, което днес наричаме вундеркинд. Едва седемгодишен, той постъпва в гимназията в Щутгард – безпрецедентен случай в цялата ѝ история. Започва да учи древни езици и история. След това постъпва в Университета в Тюбинген, завършва го 20-годишен, където става активен член на кръжок, поддържащ Френската революция. По-късно Хегел сменя възгледите си в точно обратната посока. Това е една от причините изследователите му да го критикуват, твърдейки, че поддържа авторитаризма и тоталитаризма.

„Ако човекът прави своя цел нещо суетно, тоест несъществено и дребно, то в това е заложен не интерес към делото, а към самия себе си…”

На 41 г. Хегел се жени за Мария фон Тухер, която боготвори. Имат прекрасни отношения, обич и уважение. Често повтарял, че има голям късмет и че този, който притежава цел и добра жена, притежава всичко. Съхранени са дебелите му тетрадки, където ученият записвал разходите на не особено богатото си семейство. Отбелязвал всички детайли, до последния пфениг.

„В началото най-важно е майчиното възпитание, защото нравствеността трябва да се насади у детето като чувство.”

Хегел има трима сина – двама са от законната му жена, а първият е извънбрачно дете. Имануил, най-младият, по-късно станал църковен чиновник. Карл, първородният от съпругата му, станал историк. Лудвиг, най-големият син на Георг Хегел, станал военен и починал преди баща си.

„В религията на страданието човек презира своята радост и отхвърля мисълта за нея.”

Според Хегел религията няма друга роля, освен да бъде основа на държавата, която насажда дисциплина в умовете на хората. Всеки човек според него принадлежи към семейство и към нация. Всички вярват в едно и също, подчинявайки се на общи закони.

„Езикът е тялото на мисълта.”

Съвременниците на Хегел често отбелязвали, че в разговор по ежедневни теми той не бил особено речовит. Сякаш не му достигали думи за грамотно и красиво излагане на мислите. Но когато темата станела философска, ученият веднага се преобразявал и можел да говори дълго и сладкодумно по любимите си въпроси.

„Истината се ражда като ерес и си отива като заблуждение.”

Цял живот Хегел работи в различни университети, но кариерата му на преподавател никак не е лесна. Първоначално лекциите му били трудни, многословни, студентите не го харесвали. През 20-те години на XIX век обаче той придобива такава популярност, че заради неговите лекции в Берлинския университет пристигат студенти от чужди европейски страни.

„Бог е мъртъв.“

Хегел умира на 14 ноември 1831 г., жертва на епидемията от холера, разразила се в Германия. След него остават философските му трудове, в които той поставя началото на диалектиката и разкрива принципа на всяко развитие – от абсолютната идея до конкретната истина.