Хей, вие там горе, дръжте се! Тя идва!

Помня Я от новогодишни програми. Помня Я от безброй интервюта по телевизията, радиото и пресата. Помня Я от скечове с Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Татяна Лолова, Георги Парцалев и кой ли още не.

Помня Я като баба Гицка в „Големанов“. Помня Я в „Михал Мишкоед“, където двамата с Хиндо Касимов бяха просто у-ни-кални. Помня Я като Баба Цоцолана. Помня Я като Госпожа Стихийно бедствие. Помня как като дете Я гледах на живо пред читалището в Аксаково. Правеха лятно турне с Анастасов, Калоянчев и май Парцалев. Цялото село се беше събрало на площада да ги гледа. Аз бях на 6-7 г. и харесах най-много Нея. Винаги е била мой тип. Мъжкарана, цапната в устата, самоиронична, привидно непукист.

Помня Я в едно телевизионно интервю. Разказваше за детството си. Как веднъж баба ѝ Я завела на гости на госпожа Екатерина Каравелова, с която били приятелки. И как ѝ станало скучно, защото била малка, а трябвало да слуша разговорите на госпожите, да гледа как превзето пият кафе в порцеланови чашки и хапват бяло сладко. Стояла, гледала лошо и мълчала като пукел. По едно време госпожа Каравелова се обърнала към Нея:

– Кажи нещо, Стоянке! Защо така мълчиш, мила? Кажи нещо!

И малката Стоянка си поела дълбоко въздух и казала:

– Лайно! – и избягала.

Малката Стоянка (вляво). Снимка: Личен архив

Госпожа Каравелова изпаднала в шок и вдигнала кръвно. А бабата на Стоянка потънала в земята от срам.

Помня Я и в едно друго интервю. Журналистът ѝ зададе най-клиширания въпрос на света:

– Как искате да Ви запомнят?

А Тя го застреля със следния отговор:

– А, много ми е зор! Както искат, така да ме запомнят!

Точно това възнамерявам да направя, госпожо Мутафова. Ще Ви запомня, както искам. Не е като да няма с какво.

И ако ми позволите, ще завърша пак с Ваши думи:

„Човек получава толкова много цветя два пъти в живота – когато идва и когато си отива. Аз идвам!“.

Хубаво е, че отива при свои там, горе.

Парцалев, Калоянчев, Анастасов, Коканова, Паскалева (а отскоро и Данаилов), дръжте се! Тя идва!