Хекимян е нарицателно

Етичният кодекс е на българските медии. Журналистите обаче нямат нужда от етичен кодекс. Те са професионалисти, които знаят как могат да нараняват други хора с непрофесионализма си.

Етичният кодекс информира собствениците на медии с какво журналистите са непримирими, с какво няма да се съгласят, какво няма или какво ще правят. Не Етичният кодекс на българските медии казва какво да правим като журналисти, а журналистите са казали на собствениците на медии какво няма да правят и как ще работят. Не е нужно репортерите на която и медия да минат на обучение, защото това вече са го учили. Как да са хора – е първото, което учат. Как да говорят в и за обществото, как да интервюират хора – са умения и знания, които учат предварително. Не се учат на тях в медията. Защото корективът в медията остава само собственикът и неговите интереси.

Разпитването от репортерката на bTV на деца на пейката, на която е бил трупът на съученика им, най-вероятно ще доведе до разкриване на убиеца. В никой друг случай няма оправдание да бъде извършвано това издевателство над деца. Но няма да доведе до разкритие. И това превръща интервюто в морално престъпление.

Разпитването на насилваната жена във Варна от репортерката на bTV най-вероятно ще доведе до това жената да не бъде насилвана отново и отново. И да бъде прекратено насилието над жени. В никой друг случай няма оправдание да бъде извършвано това издевателство над жертва, която да вярва, че медията й помага. И дори да не смее да отиде до полицията. А когато медията си тръгне, тя отново ще остане сама с насилника си. Но интервюто няма да доведе до прекратяване на насилието над жени. И това превръща интервюто в морално престъпление.

А Хекимян с оправданията за интервюто, че е взето със съгласието на жертвата, е нарицателно. Той е част от ада, който всяка сутрин ни поднасят от екрана.

Бел. ред. – коментарът е от във Фейсбук, публикуваме го със съгласието на авторката.