Хепиендът в Народния театър

Каквото и да се каже за конфликта в Народния театър, вече е късно. И участниците, и зрителите са наясно с детайлите. Чака се финалът.

Всичко е ясно, но тези дни в Народния се надпреварват да говорят. И са малко като тримата от НЛО – всеки казва своето, без да слуша другия. Разказват се истории, една от друга по-битови, научаваме неща, които не искаме да знаем – или поне онези от нас, които обичат театъра и не искат да го познават откъм тази страна. В Народния омразата е изпусната от бутилката и вони нетърпимо.

След като дълго мълчаха, сега актьорите изведнъж словоохотливо започнаха да пускат писма. С един тон и с една цел. След обясненията онлайн, обвиненията тръгнаха и по други канали, ползват се всички налични средства за достъп до зрителите – те трябва да научат какъв ад е зад кулисите, когато ни разиграват някакви красиви истории на сцената. Трябва на всяка цена да ни обяснят защо влизат в някакъв процес за съсипване достойнството на човек, пред когото са удряли чело в земята, колко по-ценен е директорът в сравнение с може би най-влиятелния творец в българския театър, да се оправдаят защо трябва да смачкат репутацията на един изключително успешен режисьор и да ни внушат, че няма друг хепиенд освен техният – да унищожат един човек на изкуството. И този линч трябва да става публично.

Ако на думи Народният театър е храм на изкуството – образ, който актьорите обичат да ваят по медиите – на практика живеят като в кръчма. Като онази в „Хъшове“. Там всички ужким са братя, обичат изкуството, когато са на маса, викат „Да живей България“,  дрънчат за родината реквизитни оръжия, гърмят във въздуха с бутафорни револвери – и ще захвърлят всички тези фойерверки, когато ги викнат да изкарат някой лев в „Изгубена Станка“.

Всички са потърпевши в този водевил, в какъвто се е превърнал конфликтът в Народния театър, може би само един е доволен. Но пък този дъжд от актьорски писма напомня на един друг – валежа от писма на подчинени на Гешев в негова защита, когато се сгъстиха облаците над главата му. Логично е да се запитаме дали не се случва нещо ново зад кулисите?