Херман Кох, ред по ред разголване на грозното

Светът на Херман Кох е странно място, в което злото изплува от най-светлите петна по повърхността. Още във „Вечерята“ стана ясно, че етичните и моралните категории не са абсолюти за героите на Кох; че те са сложни и противоречиви личности, не архетипно клиширани, а естествени като живота.

Всъщност точно това е специфичното при Кох – той не се чувства длъжен да замазва истината. Човекът е същество, в което съжителстват тъмното и светлото, казва нидерландският писател. И те въвежда в тъмното така естествено, че се чувстваш разголен, защото всъщност се оглеждаш в себе си.

Всичките му герои от четирите преведени на български книги (изд. „Колибри“) имат нещо общо. Те са мъже, прехвърлили билото – на възрастта, успехите и градежа. Започнали са да осъзнават, че животът не е фантазия, а блато, което е естественият им хабитат. И се държат адекватно на блатните правила – моралът им е условност, мотивацията им е уродлива, действията им са социално неприемливи, но опаковани в приличие, което се разпада постепенно.

В „Одеса Стар“ Кох не изневерява на формулата, но я усложнява. В новия му роман трилъровото в сюжета е равнопоставено на психологизма. Загадката не е заключена само в скритите помисли, но и в обстоятелствата. Свикнали сме да се изненадваме от развръзката, при Кох тя обикновено е шокираща – но този път съспенсът е на две нива. Напълно липсва предвидимост. Финалът е шокиращ, защото измества изцяло фокуса на оценка. Внася нов нюанс при оценяване на вътрешния свят на героите, всъщност връща нещата към инстинктите, към базовите ценности.

Има и още един признак за израстването и задълбочаването на холандския автор в „Одеса Стар“. Появяват се нови символни детайли, които допълнително напластяват значения и кодове. Черният котарак, с който започва повествованието, е препратка към подобен образ, ярко свързан с руската литература – Бегемот, дяволският котарак от „Майстора и Маргарита“. Той минава през сюжета без пряка връзка с действието, но е достатъчно ясен символ, който обяснява на допълнително ниво развитието на фабулата.

„Одеса Стар“ е роман, който се чете задъхано. Откъсването от него е почти невъзможно, защото всеки ред е ново натрупване на напрежение и загадки, проникване в тъмното и разголване на грозното.

А Херман Кох категорично затвърждава мястото си на откровен до болка глас на съвремието. Лишен от фалшива милозливост, не съдник, но безпощаден свидетел за истинската същност на хората.