Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Херман Кох, ред по ред разголване на грозното

Животът е блато, убеждава ни в „Одеса Стар“ един от най-четените холандски писатели

Херман Кох не се чувства длъжен да замазва истината.  - Херман Кох, ред по ред разголване на грозното

Херман Кох не се чувства длъжен да замазва истината.

Светът на Херман Кох е странно място, в което злото изплува от най-светлите петна по повърхността. Още във „Вечерята“ стана ясно, че етичните и моралните категории не са абсолюти за героите на Кох; че те са сложни и противоречиви личности, не архетипно клиширани, а естествени като живота.

Всъщност точно това е специфичното при Кох – той не се чувства длъжен да замазва истината. Човекът е същество, в което съжителстват тъмното и светлото, казва нидерландският писател. И те въвежда в тъмното така естествено, че се чувстваш разголен, защото всъщност се оглеждаш в себе си.

Всичките му герои от четирите преведени на български книги (изд. „Колибри“) имат нещо общо. Те са мъже, прехвърлили билото – на възрастта, успехите и градежа. Започнали са да осъзнават, че животът не е фантазия, а блато, което е естественият им хабитат. И се държат адекватно на блатните правила – моралът им е условност, мотивацията им е уродлива, действията им са социално неприемливи, но опаковани в приличие, което се разпада постепенно.

В „Одеса Стар“ Кох не изневерява на формулата, но я усложнява. В новия му роман трилъровото в сюжета е равнопоставено на психологизма. Загадката не е заключена само в скритите помисли, но и в обстоятелствата. Свикнали сме да се изненадваме от развръзката, при Кох тя обикновено е шокираща – но този път съспенсът е на две нива. Напълно липсва предвидимост. Финалът е шокиращ, защото измества изцяло фокуса на оценка. Внася нов нюанс при оценяване на вътрешния свят на героите, всъщност връща нещата към инстинктите, към базовите ценности.

Има и още един признак за израстването и задълбочаването на холандския автор в „Одеса Стар“. Появяват се нови символни детайли, които допълнително напластяват значения и кодове. Черният котарак, с който започва повествованието, е препратка към подобен образ, ярко свързан с руската литература – Бегемот, дяволският котарак от „Майстора и Маргарита“. Той минава през сюжета без пряка връзка с действието, но е достатъчно ясен символ, който обяснява на допълнително ниво развитието на фабулата.

„Одеса Стар“ е роман, който се чете задъхано. Откъсването от него е почти невъзможно, защото всеки ред е ново натрупване на напрежение и загадки, проникване в тъмното и разголване на грозното.

А Херман Кох категорично затвърждава мястото си на откровен до болка глас на съвремието. Лишен от фалшива милозливост, не съдник, но безпощаден свидетел за истинската същност на хората.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg