Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Хермина, дъщерята на Азарян: Добре, че не видя това с бежанците

Щеше да бъде болен от трагедията на тези хора

Крикор Азарян си отиде през 2009 г. Днес, 6 години след смъртта му, ще бъде открит нов театър с неговото име. - Хермина, дъщерята на Азарян: Добре, че не видя това с бежанците

Крикор Азарян си отиде през 2009 г. Днес, 6 години след смъртта му, ще бъде открит нов театър с неговото име.

„Мисля, че баща ми си отиде навреме, за да не види това, което става в момента с бежанците“, коментира Хермина, дъщерята на Крикор Азарян, в ефира на Би Ти Ви в неделя сутринта. 

Режисьорът си отиде през 2009 г. Според дъщеря му това е бил съзнателен акт – спомня си, че казал:

„Да, това е, аз съм дотук. Живях достатъчно. Дядо ти почина на 74, баба ти – на 75. Аз съм вече на 75, стига ми толкова. Оставете ме да продължа своя път, не ме спирайте.“

„Сега, след време, си давам сметка за мъдростта на баща ми и за това колко е била точна интуицията му – продължи Хермина Азарян. – Колкото и да ни липсва на всички нас – той си отиде точно навреме. Аз не го виждам в днешното време. Не го виждам на фона на тази трагедия с бежанците… Ако беше видял какво се случва, той щеше да бъде болен и страдащ. А сега е щастлив.“

В края на октомври, шест години след смъртта на режисьора, в НДК ще бъде открит нов театър, наречен „Крикор Азарян“. Първият спектакъл ще бъде „Чайка“ на Чехов, постановка на Явор Гърдев.

„Радвам се, че дойде време и човек като Мирослав Боршош, който иска да върне духовния, артистичния блясък на НДК – каза Хермина Азарян. – Страстта, с която той отваря вратите на НДК към театъра, ме навежда на мисълта, че явно това е неговата първа любов в изкуствата.

Чехов беше страст на моя баща. Това е авторът, който като чувствителност, естетика, мироглед най-силно припокрива баща ми. Пожелавам на екипа на новия театър да бъдат близки до духа на своя патрон, да носят неговата мъдрост, толерантност в пътя, който са поели.“

Хермина разказа, че като ученик Крикор Азарян е бил изключен от всички гимназии в Пловдив, без право да продължи образованието си. Продължава все пак по-късно във вечерна гимназия и в същото време е работел в обувния завод „Петър Ченгелов“. Именно този момент от биографията на режисьора е инспирирал сценографа Никола Тороманов да направи интериора на новия театър със стари обувки, които бяха събирани от негови последователи и почитатели.

„Моят дядо Степан беше звездата в арменския театър, изключителен човек, с невероятен дух и чувство за хумор – разказа Хермина. – Той беше един от първите в България с операция на рак на белия дроб. След това от дроба му беше останала част като кибритена кутийка, нямаше оросяване на крайниците, и му бяха казали, че му дават не повече от 5 години. А той живя 20 години – по начина, по който той искаше, като не се лишаваше от нищо. Продължаваше да бъде сърцето на всички артистични събития, които се случваха, идваше на всички премиери на баща ми. Сядаше в директорската ложа, дишаше шумно и аплодираше. И когато реши, че е дошъл моментът да си отиде, махна кислородната маска. Баща ми носеше неговата мая.“

Хермина Азарян разкрива, че не е имала традиционен баща:

„Никога не е имал време за мен – не е идвал на родителски срещи, не разговаряхме често, мама е била винаги до мен. Когато завърших и плахо споменах, че искам да кандидатствам „Театрознание“ във ВИТИЗ, той се вцепени. Каза ми: „Това е много отговорна работа – ти нямаш готовност за това. Няма да кандидатстваш сега, ще работиш една година, ще се подготвиш и тогава.“

Баща ми беше моят духовен приятел. Моята пътеводна звезда. Той е авторитетът, на когото аз безрезервно се доверявам. Онова, което липсва на днешното общество, са авторитети като баща ми – макар че, то много-много като чели не се нуждае от тях. Но ще дойде време, когато хората ще осъзнаят как липсата на авторитети е деформирала живота.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах