„Хилари“ – разказ за феминизма и за една жена, която не успя да стане президент

Тя е сред хората в американската политика, за които се говори и пише непрекъснато. Но фактите от документалния филм „Хилари“ за Хилари Клинтън са непознати на широката аудитория точно затова – нейният образ е украсен в нюансите на политиката, медиите и предварително изградените представи. Документалният филм в четири части, който може да се намери в платформата на „Хулу“ от 6 март, доказва, че тя е не просто човек, а идея, както я определя Кели Лоулър в USA Today.

Режисирани от Нанет Бърстейн, четирите часа документален материал запълват празнината между това, което сме чували и чели за бившата първа дама и кандидат за президент в кампанията през 2016 г., и това, което тя наистина представлява. „Хилари“ започва още с тийнейджърските ѝ години, но голяма част от материалите покриват тъкмо кандидатпрезидентския период и включват интервюта с хора, работили с нея тогава. Появяват се съпругът ѝ Бил Клинтън, Барак Обама, Джон Подеста и други познати лица от американската политическа сцена, както и редица журналисти, отразявали възходите и паденията на Хилари през годините. Вероятно не случайно е избрана и премиерната дата – първите дни на новата изборна кампания в Америка вече текат и резултатите ще са видими през ноември 2020 г.

В специализирания сайт „Метакритик“ „Хилари“ има рейтинг 76/100. Само ден след премиерата обаче, заради твърде малкото гласували в IMDb, е твърде рано да се очаква обективна оценка от зрителите.

„Като документален филм, „Хилари“ е отличен, интервютата и архивните материали са като че ли безшевно вплетени в цялата история на живота ѝ – пише Лоулър и дава 75 от 100 точки на продукцията. – В тези епизодични документални филми, поривът да включиш ненужен материал, който е трябвало да бъде оставен в монтажната стая, повлича мнозина надолу. Но въпреки четирите часа, „Хилари“ не изглежда тежък филм. От политическа, социална и емоционална гледна точка, продукцията ще ви повлияе силно. Преживяването ви директно ще бъде свързано с вече съществуващото мнение за Хилари, със сигурност, но изборният процес от 2016 г. е изтощителен, независимо за кого сте гласували (ако сте гласували изобщо). Има дори момент, в който Хилари твърди, че е победила и вика операторите в хотела си вечерта на 8 ноември. Но как протекоха нещата? Тя и екипът ѝ имаха нужда от уединение.“

Ханк Стювър от „Уошингтън поуст“ предполага, че филмът е заснет през 2016 г. с идеята, че някой ден ще разкаже историята на първата жена, избрана за президент на САЩ. Затова от „разказа на загубилия“ се превръща в „артистично структурирана лична история на модерния феминизъм, разказан в контекста на държава и култура, които все още се борят с високо ниво на полови предразсъдъци“.

Неговата оценка е 80 от 100 в „Метакритик“. Ако търсите пикантното, пише той, то в „Хилари“ има само два такива момента. Единия от тях ще намерите във втората част на документалния филм, където Клинтън говори за опонента си Бърни Сандърс и разказва, че никой не го харесва, не иска да работи за него и го определя като „политик кариерист“. Другият идва в третата част, където Хилари и Бил правят равносметка на пораженията, нанесени от скандала с Моника Люински в средата на 90-те, докато тя е първа дама, той – президент. Интервюирани отделно, двамата се връщат към този период.

„Това, което направих, беше отвратително. Бях толкова благодарен, че тя реши, че можем да се справим заедно в този период. Бог знае как е платила за това“, споделя Бил.

„Бях толкова ядосана“, казва Хилари и се заглежда в някаква далечна точка.

Според Карън Валби от „Венити феър“ има само две причини, поради които някой би решил, че не иска да гледа „Хилари“ – или не я харесва много отдавна, или тъкмо обратното, но не може да понесе болезнената ѝ и неочаквана загуба от настоящия американски държавен глава Доналд Тръмп. Но Клинтън всъщност показва, че е много по-освободен и топъл човек, отколкото феновете ѝ си представят. Камерата на Бърстейн представя колко е реалистична в самооценката си тя, дори понякога твърде сурова спрямо себе си. В едно от интервютата например си признава, че е по-ефективна като „слуга на обществото“, отколкото като президент, просто защото ѝ липсва харизма пред камерата.

Оценката на Валби е 90 от 100.

Джуди Бърман в „Тайм“ е далеч не толкова впечатлена от „Хилари“ – нищо ново няма в този документален филм, твърди тя и дава 50 от 100 точки в ревюто си.

„Проблемът не е, че тя звучи толкова неискрено, а по-скоро в това, че хората, които следят политиката (а през 2020-а ви пожелавам успех да ги избегнете) вече са чували почти всичко в продукцията“, пише тя.