Хиляди в защита на Покрития мост в Ловеч

Покритият мост в Ловеч, построен през 70-те години на XIX век от Уста Колю Фичето, е заплашен от „преустройство“, което би го лишило от автентичния му вид. Над 2500 души участват в подписка с апел за спасението на архитектурната забележителност, емблема на подбалканския град.

В текста на петицията в интернет се казва, че е в ход план на местната власт да се кандидатства за европейско финансиране за обновяване на централната градска част и преобразуването на Покрия мост от автентичния му дървен вид по проект „Преустройство и рехабилитация на Покрит мост, гр. Ловеч“.

Така ще изглежда мостът според новия проект.

Новият вид на символичния мост ще бъде с бяла мазилка на фасадата, каменна облицовка и дървени елементи, стъклена фасада на входа и изхода. Редуцират се съществуващите прозорци по северната и южната фасада и се предлагат дървени пана и рамки около тях. Прави се различна визия и промяна на обема на двете фасади на моста: северната за музеен кът – еркер от полукръгла форма (запазва се сегашният обем), а южната фасада като място за отдих – нов правоъгълен еркер за тераса.

Покривът трябва да се преустрои с метална конструкция от неръждаема стомана, облечена в стъкло. На моста ще бъде променено осветлението в екстериора и интериора, ще се изградят водопроводи, канализация и климатизация. Дървената обшивка на моста, гласи проектът, да бъде премахната и от четирите му фасади и да се приложат „мерки за енергийна ефективност – полагане на топлоизолация (стиропор и фибран) по фасади, под и покривни пространства”.

Покритият мост е официален символ на Ловеч и е създаден през 1874-1876 г. от строителя Уста Колю Фичето – но в изграждането доброволно се включват много жители на града. Мостът, който е уникален за Балканския полуостров, а в Европа има само още три подобни – в Люцерн, Флоренция и Ерфурт, е на 5 каменни устоя, изцяло от дърво, без метални части, а при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м.; височината – 7 м.; ширината – 10 м. Горните части на каменните устои са украсени със скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бичът на поробителя. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета.

През 1925 г. дървеният мост изгаря почти до основи, но до 1931 г. е издигнат нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Ст. Олеков – той е бял и всъщност настоящият проект е опит за завръщане към тази визия. В началото на 80-те години е направена реконструкция, след която мостът придобива днешния си вид – който напомня и имитира варианта на Колю Фичето. До него е построен нов, транспортен мост, и Покритият мост остава само пешеходен, за да се запази максимално автентичния му вид.

„Абсурдно и кичозно е решението на проектантите да дадат различна визия на двете фасади на моста, нарушава се симетрията и цялостта на съоръжението – пишат авторите на петицията. – Свалянето на дървената обшивка, подмяната с бутафорни материали и бяла мазилка на моста, намиращ се в зона с висока влажност – над река, редуцирането на съществуващите прозорци и нова покривна метална конструкция облечена в стъкло, създава в действителност нов архитектурен обект. Недопустима е подмяната на Покритият мост в гр. Ловеч, който е неразделна част от архитектурно- исторически резерват „Вароша“ намиращ се в защитена територя.“

Задават се въпросите защо Покритият мост не е обявен за национален паметник на културата, нужна ли е изобщо новата му промяна и какви са подбудите за нея.

„Ловчалии не желаят посегателство над моста и превръщането му в поредния безсмислен архитектурен кич, с цел усвояване на повече средства от еврофондовете, от кмета, общината и държавата и техните обръчи от фирми и архитекти – се казва в петицията. – В общината са входирани десетки жалби и подписки, срещу евро проектите, но те са изцяло игнорирани от администрацията, която продължава да процедира проекта с цел финализирането му. Необходимо е единствено професионална консервация на дървената част на Покритият мост.“