Високите очаквания – пряк път към разочарованието

Три филма, представящи широк жанров диапазон от американски продукции, тръгват по българските киноекрани тази седмица: драма със силни елементи на трилър, приключенска 3D анимация и съвременна комедия от не най-добрия вид.

Почитателите на независимото кино също не са съвсем забравени, те си знаят местата – в София това са „Евро Синема“, G8 и „Одеон“ плюс по един салон в Пловдив, Варна и Каварна – където ще показват „Тихият залив“ и „Огън в морето“. Първият филм е френска криминална черна комедия с Жулиет Бинош, Валерия Бруни Тедески и др., с награда от Кан – за саундтрака си. Документалният „Огън в морето“ е с доста по-високи оценки – и се препоръчва на всички, които искат да научат за бежанците нещо повече от това което ще им кажат Красимир Каракачанов, Валери Симеонов или Ангел Джамбазки. Той е за италианския остров Лампедуза – първата спирка за стотици хиляди хора от Африка и Близкия изток, които се надяват да започнат нов живот в Европа.

Хищници в мрака

Най-важната премиера на седмицата е вторият филм на модния дизайнер Том Форд. Това бе достатъчна причина да го очакваме с голям интерес – още преди да научим каквито и да е подробности. Но не защото се интересуваме от мода, а заради първия филм на Форд – изненадващо добрия за дебют „Самотен мъж“, една от най-приятните изненади на 2009 г. според някои критици.

Филмът разказа едновременно три истории – семейна драма, романтична драма и трилър. В първата Сюзан (Ейми Адамс), притежателка на художествена галерия и красив съпруг с нарастващи финансови проблеми, получава неочаквана пратка от първия си мъж Едуард (Джейк Джиленхол) – роман, озаглавен „Хищници в мрака“, с посвещение за нея. Във втория разказ тя си спомня как двамата са се запознали и оженили и как са се разделили по много неприятен начин. Третият е случващото се в романа – главният герой Тони (отново Джейк Джиленхол) пътува с жена си и дъщеря им тийнейджърка, когато едно обикновено изпреварване го вкарва в скандал с трима мъже – в мрака сред пустошта… по много неприятен начин.

Зад миловидния лик на Ейми Адамс и зад стилната фасада на „Хищници в мрака“ се крият някои от най-грозните неща, които човек би могъл да причини на друг човек – чудовищно и необратимо. Но въпреки много добрата игра на Адамс и на Майкъл Шанън (в ролята на детектив), ужасяващите колизии като че ли остават отразени повече (и по-добре) на външно, визуално ниво, отколкото на психологическо.

Дали вторият опит на дизайнера в киното е успешен? По-скоро да. Дали е по-добър от първия? По-скоро не. Все пак да не забравяме, че прекомерните очаквания често са най-прекият път към разочарованието.

Коледно парти

Коледно парти? Не, това е див, зверски, двуетажен забранен купон в офиса на софтуерна фирма. Купон с цел прелъстяването на голям нов клиент – с балони, оръдия за изкуствен сняг, диджей, неприлични танци, спортни знаменитости, коктейли, много бира, разсъбличане, сядане на голо върху ксероксите, офис секс, стриптизьорки, живи елени, Исус Христос на бял кон, елитни проститутки, руски гангстери… намеквам, че нещата много бързо започват да излизат извън контрол.

„Коледно парти“ се опитва да се престори на социално ангажиран филмс романтичен уклон и коледно настроение, но без да си дава особен зор. Всъщност е просто не особено интелигентна разюздана комедия. Опитва се да предизвика смях с принципно неудобни и даже трагични събития, като публично изпускане на газове в затворени пространства и падания от високо на хора и автомобили. Също и с подигравки над политическата коректност и над хора, изпаднали под въздействието алкохол.

Признавам, че няколко пъти и аз се засмях, макар да разбирах, че не е редно. Това се случи главно на импровизираните сцени с Ти Джей Милър („Силициевата долина“) и Кейт Маккинън („Събота вечер на живо“), на която вече й е време да получи главна роля.

Кубо и пътят на самурая

Малкият, смел Кубо живее скромно с болната си майка си, тревожна и мълчалива, далеч от хората. Момчето е с едно око – второто му е отнето при раждането му от злия му дядо, Лунния крал. Кубо има особен талант – той изкарва прехраната си, като с помощта на музика съживява хартиени фигурки оригами и разказва приказни истории в близкото село. Привидно спокойният им живот е разрушен, когато зъл дух се спуска от небето със силата на ураган се спуска, за да донесе вековно отмъщение…

Принуден да търси спасение с подкрепата една грижовна маймуна и смел бръмбар, Кубо се впуска в епично приключение през един мрачен свят, който други студия като например „Дисни“ никога не биха се осмелили да ни покажат. С магическата сила на своя музикален инструмент шамисен Кубо повежда битка срещу богове и морски чудовища, сред които са отмъстителният Бог на Луната и дъщерите му – злите близначки.

„Кубо и пътят на самурая“ е изненадващо дълбока и красива, поетична анимация, която руши обичаните шаблони – въпреки че оригиналният, различен поглед на „Лайка Ентъртейнмънт“ си личи ясно в „Булката труп“ и „Корелайн“. Студиото обикновено прави стоп-моушън анимация, с много впечатляваща, често тайнствена визия – но в това е и нейната прелест.