Хладнокаменно

Здравейте, има два вида българи: такива, на които Съветската армия е помогнала, и такива, на които е попречила. Едните харесват паметника ù, другите не. Между тях не може да се проведе смислен разговор, защото аргументите им не лежат върху логическа основа, а върху бурна страст. Никой не слуша другия. „Консенсусът невъзможен“ – като някакъв трилър с Том Круз, ха-ха! Двете разновидности обаче трябва да живеят заедно – това е положението!

Аз не харесвам паметника. Казах ли, че не съм фашист? Казвам го: не съм фашист. Фашизмът ме отвращава. И стига с категоризацията „русофили и русофоби“, която се прилага към тази скулптурна композиция. Въпросната терминология е от края на XIX и началото на XX век. Днес е любимо клише за някои. Същите, които чух да приравняват значението на Мемориала на връх Шипка с това на гореспоменавания. Но Царска Русия от XIX век няма как да бъде под един знаменател със Съветския Съюз от XX век, нито с Руската федерация от XXI век.

Хрумна ми: ако на паметника беше изписано „На падналите български и съветски воини в битката срещу нацизма“, дали щеше да ги има тези искрици на напрежение? Около 30 000 българи са загинали във Втората световна война, след като са се присъединили към Съветската армия. Поне така знам.

Накрая: нормално ли е българи да се карат помежду си заради чужденци!?

ПП: Съществува удивителен, но пренебрегнат проект за паметник на Хан Аспарух от скулптора Асен Пейков. Няма ли някой да го реализира на мястото, което би се освободило? Съществува и проект на скулптора Сашо Дяков за „преосмисляне“ на паметника чрез алтернативен такъв, който дори запазва някои елементи от разглобявания в момента.

Общината би могла да си назначи своего рода „Главен естет“, който да се запознае с тези възможности. А и да планира най-важното, според мен – премахването на „злокачествения тумор“ на сивия цвят от всички жилищни кооперации. Целенасочена сивота – това беше политиката на един „странен“ режим. Трудна ще е борбата със сивото. Най-трудна. Този цвят е абстрактен противник. Сивотата по свой специфичен начин е удобна за огромен брой хора, защото не се цапа лесно и не бие на очи. А за някои своеобразно артистични натури е неизменна част от думата „краСИВО“. Сивият цвят наистина е основоположен. Нали мозъкът ни е сив? Да, но е прикрит със скалп, който от своя страна е прикрит с коса, под която пък има чело, под което има очи, под които… и пр… и пр… и чак до подметките.

Да се отбележи: не съм използвал обидни квалификации в написаното. Всеки има право на мнение. Дори и аз. Не търся последователи.

Москов

(Не е ирония към паметника, а фамилия.)