Хобит на хипитата, Толкин на наркокултурата

Беше време на секс, наркотици и рокендрол. Да не говорим за протестите срещу войната във Виетнам, походите за граждански права и феминистките движения. Кой би предположил, че вдъхновител на тези социални катаклизми ще стане един скромен и дълбоко религиозен филолог от Оксфорд? През 60-те години на XX век – време на големи промени – Толкиновите „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“ се превръщат в задължителни четива за представителите на зараждащата се контракултура, погълната лакомо от студенти, художници, писатели, рок музиканти. Лозунгите „Фродо е жив“ и „Гандалф президент“ се появяват по стените на метро станциите в цял свят.

Средната земя – подробно описаната митологична алтернативна вселена на Дж.Р.Р. Толкин, е създадена като контрапункт на двете световни войни. Проф. Толкин преподава в Осфорд англосаксонски, староисландски и средновековен уелски и превежда „Беоулф“, която по-късно ще вдъхнови чудовищата в неговите книги. Неговият въображаем свят и усещането за злото, което надвисва над доброто, са оформени от силната му католическа вяра и личните му преживявания през Първата световна война, когато той губи всичките си приятели, освен един.

„Мъртвите блата и Моранон – Черната порта на Мордор, носят в себе си нещо от Северна Франция след битката при р. Сома“, отбелязва Толкин в писмо през 1960 г.

Фродо и Сам, мъчещи се да стигнат Мордор, са изкривено огледално отражение на младите войници, изгнили или убити в окопната война на Западния фронт.

Манията по книгите на Толкин започва в средата на 60-те.

Десетилетия наред феновете са обсебени от Толкиновата Велика война за Пръстена, магьосниците, легионите хобити, джуджета, елфи, орки, гиганти и енти, дракона Смог, охраняващ съкровищата си, и разбира се от страховития черен лорд Саурон. Книгите „Хобит“ (издадена през 1937 г.) и „Властелинът на пръстените“ (1954 г.) се радват на прилична популярност, но истинската мания по тях започва в средата на 60-те. Новото поколение е очаровано от богатото Толкиново въображение, величествените предхристиянски истории, маниакално каталогизираната хронология на събитията, езиците и географията на неговия измислен свят. Но в дълбочина някои аспекти от мирогледа на оксфордския професор съвпадат с възгледите на хипитата, пацифистите, защитниците на гражданските права и прочие активисти, които искат да променят статуквото. Ценностите, проповядвани от Толкин, пасват идеално на контракултурните движения от 60-те. Днес бихме си помислили, че романите му ще намерят топъл прием предимно на любимите на гийковете форуми „Комик-Кон“ (Comic-Con), но всъщност те са много по-близо до тълпата в Удсток.

Книгите на Толкин са много близки до тълпата в Удсток. Повечето от обитателите на Средната земя имат подчертан интерес към халюциногенните растения.

Как се случи всичко това?

Наркокултурата в Толкиновите книги е първото нещо, която грабва вниманието на хипи поколението. Повечето от обитателите на Средната земя имат подчертан интерес към халюциногенните растения. Хобитите от Графството ежедневно разпускат с растението пушилист. Дори злият магьосник Саруман, който научава за Графството покрай Гандалф, редовно си пълни лулата с билката на „полуръстовете“. И все пак господарят на Исенгард е скептичен към това растение.

„Любовта към листата на полуръстовете е замъглила съзнанието ти“, казва той на бившия си приятел Гандалф.

„Едно цяло поколение млади американци бяга от проблемите си в този заплетен тритомен епос – отбелязва проф. Ралф С. Ууд, който изучава творчеството на Толкин. – Средната земя буквално е спасителна капсула за едно поколение, белязано от Виетнамската война и атомните бомби. Това е едно завръщане към семплия живот. Мнозина сравняват четенето на книгите с надрусване с LSD. Тръгват упорити слухове, по-скоро бих ги нарекъл надежди, че Толкин е написал „Властелинът на пръстените“ под влиянието на наркотици.“

Политическият подтекст за „малките хора“ – хобитите, и техните съюзници – вълшебниците, които подбуждат революции, кореспондира отлично със зараждащите се антивоенни, феминистки и граждански движения. Могъщата военна промишленост е олицетворена от механизирания и обезличаващ Мордор. Героите, които водят битката срещу армиите на Саурон, са готови да се жертват заради убеждението, че това е „войната, която ще сложи край на всички войни“.

Героите, които водят битката срещу армиите на Саурон, са готови да се жертват заради убеждението, че това е „войната, която ще сложи край на всички войни“.

Същевременно лейди Еовин от Рохан, бореща се да разкъса оковите на патриархалното общество, отговаря на въпроса на Арагорн „От какво се страхувате, милейди?“ с думите, които отекват като камбанен звън сред втората вълна феминистки от 60-те:

„От клетка. От това да остана зад решетки, докато навикът и възрастта ме накарат да се примиря с това“.

Антиматериалистките възгледи на Толкин, който проповядва красотата на земеделието и обикновените неща като „камък, дървесина и метал; дърво и растение; къща и огън; хляб и вино“, както пише в свое есе през 1947 г., също съвпадат с добродетелите на контракултурата от 60-те. Някои хипита сами си построяват къщички, почват да обработват земята и да отглеждат зеленчуци. Носят прости дрехи, ядат вегетарианска храна и живеят в миролюбиви общности като Графството на хобитите. В Деня на земята през 1970 г., когато е поставено началото на екологичното движение, 20 милиона американци тръгват пешком да прекосяват страната от бряг до бряг. Следвайки примера на Толкин, те възхваляват чистотата на природата и заклеймяват индустриализация (все пак говорим за професор, който ходел на работа с колело, а не с автомобил).

Литературният свят на Толкин директно вдъхновява някои едни от най-радикалните представители на контракултурата – рок бандите. През 60-те членовете на „Бийтълс“ искат да направят филмова адаптация на „Властелинът на пръстените“. Пол е Фродо, Ринго е Сам, Джордж е Гандалф, а Джон е Ам-Гъл. Проектът обаче така и не е осъществен. В песента на Пинк Флойд от 1967 г. „The Gnome“ се разказва за човечето Гримбъл Гримбъл, което носело червени дрехи и заедно със себеподобните си живеело досущ като хобитите:

„Ядели, спели и си пиели виното“.

През 1970 г. „Лед Цепелин“, „Блек Сабат“ и „Дженезис“ вкарват в класациите песни с теми от „Властелинът на пръстените“. В началото на „Ramble On“ Робърт Плант пее: „Вдън мрачния Мордор/ срещнах едно красиво момиче/ но Ам-Гъл и злият отнейде изпълзяха…“. Други две парчета на Цепелин от 1971 г. – „Misty Mountain Hop“ и „The Battle of Evermore“, също са вдъхновени от Толкин.

Песента „The Wizard“ на „Блек Сабат“ е химн за Гандалф. „Stagnation“ на „Дженезис“ подчертано е повлияна от духа на Средната земя. През 1975-а Ръш записват парчето „Rivendell“ за родните земи на елфите. Година по-късно издават „The Necromancer“ (както Толкин първоначално е наричал Саурон) и възпяват неговите „магически призматични очи“.

Песента The Wizard на „Блек Сабат“ е химн за Гандалф.

Музиката от онези години е отражение на отварящите съзнанието наркотици, магическите пътешествия, езическите ритуали, бохемския начин на живот, характерен за представителите на контракултурата, и героите от Толкиновите книги.

Днес е трудно да си представим как някой гледа филмите „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“ и си мисли за алтернативен начин на живот и радикални протестни движения. Какво се случи?

Самият Толкин сигурно би се ужасил от многопластовата индустрия, изградена въз основа на неговите книги. Днес неговата сага е известна най-вече покрай филмите на Питър Джаксън. В тези многомилиардни блокбъстъри сложната повествователна арка на Толкин е сплескана отвъд границите на човешкото и принизена до една CGI дъвка за очите. Неговият дух е запазен само в книгите му. Прочетете ги отново и преоткрийте Толкин – създателя на митове, вярващия в тайнството и съдбата, майстора на разказа. Човек, който някога е бил толкова праволинеен, а после толкова готин.