ХОМОкостът, който продължи и след нацизма

Когато говорим за Холокоста, обикновено имаме предвид избитите от нацистите над 6 милиона евреи. Но в концентрационните лагери на Третия райх освен тях е имало много малцинства, подбирани по расов или полов признак. На днешния ден, 15 ноември 1941 г., Хайнрих Химлер нарежда арестуването и депортирането в концентрационни лагери на всички хомосексуални в Германия, с изключение на определени висшестоящи нацистки офицери.

По това време Европа така или иначе не е благосклонна към гей хората. В Германия закон против „содомитството“ съществува от 1871 г., но рядко бил прилаган, защото предвиждал наказания само при принудително съвкупление. През 1929 г. дори този закон е бил почти отменен, предвиждало се е да се приеме Национален морален кодекс, който не осъждал хомосексуализма. Но преди да се стигне дотам, нацистите започнали да засилват влиянието си в страната.

Когато Хитлер идва на власт, Гестапо настоява за промяна на закона от 1871 г., но не в посока на облекчаване, а напротив – ожесточава мерките. Вече дори не било нужно да се доказва, че някой е хомосексуален. Дори само подозрението за това било достатъчно за арест, взимали се предвид слухове и доноси. Златното десетилетие на гей културата в Германия от 20-те години на ХХ век приключило.

През 1933 г., веднага след като взима властта, Хитлер започва със строгите мерки срещу хомосексуалните. Огромната библиотека на Института за сексуални изследвания в Берлин била изгорена на аутодафе. Институтът, основан от д-р Магнус Хършфелд през 1919 г., бил световен лидер в областта на сексологията, а Хършфелд се утвърдил като водещата фигура на ранното германско гей движение. Като гей евреин той бил оклеветен от нацистката машина за пропаганда, защото представлявал символ на деградацията на Ваймарската република.

Показателна за отношението на Националсоциалистическата партия към гей хората била съдбата на Ернст Рьом – един от първите членове на партията, близък на Хитлер, организатор на първите щурмови отряди към СА. Хитлер заповядал екзекуцията му заедно с други гей офицери на 30 юни 1934 г., като посочил неговата сексуалност като причина за разстрела му в Нощта на дългите ножове.

След назидателното убийство на Рьом Хайнрих Химлер съсредоточил вниманието си върху моралната „заплаха“ и създал специални полицейски части за издирване на хомосексуални в редиците на държавната машина. През 1936 г. било основано федерално бюро за сигурност и борба с абортите и с хомосексуалността.

Гей жените били в особено положение. Те били по-рядко преследвани, а законите изобщо не ги третирали като престъпници, както мъжете. Но и повече се криели. Много от тях се омъжили фиктивно за гей мъже. Нацистката партия пък подхождала към проблема прагматично. Лидерите ù смятали, че една гей жена все пак може да бъде заставена да роди и да увеличи арийската раса.

Хомосексуалните хора в лагерите били маркирани по заповед на Химлер. Първоначално те били длъжни да носят маркировка във формата на буквата А, а по-късно тя била сменена с розов триъгълник. Между 10 и 15 хиляди затворници са били маркирани с розов триъгълник.

Този знак бил като покана затворникът да бъде третиран по-жестоко. Гей мъжете умирали в лагерите много по-често от политическите затворници. Братята им по съдба също ги презирали. На гей хората се възлагала най-тежката работа.

Когато Втората световна война приключва и концентрационните лагери са затворени, освободените гей мъже внезапно осъзнават, че все още не са свободни. Престоят им в лагерите поради сексуалността им оставал в полицейското им досие и дори две десетилетия по-късно те са били преследвани от германската съдебна система.

Гей хората не са получили институционално признание за преследването, на което са били подложени от нацистите. Техните имена не били включвани в паметни плочи и музейни сбирки. Дори след края на нацизма, неговите хомосексуални жертви били третирани като престъпници.