Хора и едно прасе в най-старите човешки рисунки

Най-старата история в картини в света е датирана отпреди 51 200 години и изобразява хора и едно прасе, съобщава международен екип от археолози. Находката е открита в пещера на индонезийския остров Сулавеси, където е регистриран и предишният рекордьор за най-старото пещерно изкуство, отбелязва Би Би Си.

Картината изобразява фигури на хора с глави или крайници на животни и диво прасе. Пробите от пещерата са взети още през 2017 г., но са успешно датирани едва тази година с помощта на нова технология – много по-точна в сравнение с минали методи, става ясно от статията на учените, публикувана в авторитетното списание „Nature“. В проучването са работили представители на австралийските университети „Грифит“ и „Southern Cross“ в партньорство с учени от индонезийската Национална агенция по изследванията и иновациите.

Находката от индонезийската пещера е била голяма изненада за научната общност, коментира Ади Агус Октавиана, водещ автор на изследването и представител на университета „Грифит“.

„До момента не е открито пещерно изкуство от европейската Ледена епоха, датирано близо около същия период, като се изключат някои противоречиви находки в Испания“, коментира той.

Испанските учени твърдят, че пещерно изкуство от три археологически локации може да се датира отпреди 64 хил. години, но теорията им е била отхвърлена от мнозинството учени в международната общност, допълва доктор Тристен Джоунс, експерт от Университета в Сидни. Отчасти твърденията им се възприемат за несериозни, защото се предполага, че изображенията са оставени от неандерталци, което противоречи на схващането, че само съвременните хора са използвали изкуството като изразно средство.

Находката в Сулавеси е полезна на научната общност и по друга причина – според широко възприетото схващане хората от далечното минало са рисували единични фигури, но тази картина очевидно изобразява цяла сцена, в която има взаимодействие между персонажите.

Допуска се, че прасето е имало голяма роля в тогавашната общност, тъй като изображения на животното са намерени и на други места в околността. Възможно е дори те да са имали символично или дори духовно значение. Независимо от теориите, нарисуваната сцена е трудна за интерпретация от гледната точка на съвремието, отбелязва Адам Брум, професор от университета „Грифит“.

Голям интерес обаче предизвикват и фигурите около прасето, които изглеждат като хибриди между хора и животни. Тълкуванието обаче е трудно, защото древните ни предшественици са имали навика да полагат големи усилия, за да пресъздадат анатомичната точност на животните, но не са се старали така за хората в картините си и затова тук човешките фигури са грубо изобразени като „фигури от пръчки“. Един от хибридите е с тяло на човек и глава на птица, а друг има опашка, която наподобява тази на хищника цивета.

„Разказването на истории е много важно в човешкото еволюция и може дори да ни помогне да си обясним възхода ни като вид, но намирането на свидетелство за него в изкуството, особено в ранното пещерно изкуство, е изключителна рядкост“, допълва Брум.