Хора, не се убивайте един друг!

Акция на руския „Мемориал” почете в София паметта на българи, убити в ГУЛаг

Акцията на „Мемориал” има за цел да върне в обществената памет забравените имена на жертвите на сталинския терор. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Хора, не се убивайте един друг!

Акцията на „Мемориал” има за цел да върне в обществената памет забравените имена на жертвите на сталинския терор. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Паметта на четирима българи, разстреляни в ГУЛаг по време на най-масовите сталински репресии, беше почетена в родината им за първи път след гибелта им преди 82 години.

Това стана възможно днес, 5 август, в градинката до църквата „Св. Георги“, благодарение на инициативата на живеещата в България литовска художничка Тата Тарасова. Тя е член на „Мемориал” – руската правозащитна организация, която в условията на постоянно нарастващо одобрение към Сталин в Русия се грижи истината за жертвите на сталинизма да не бъде премълчавана, а имената им да не бъдат забравени.

Четиримата българи са сред онези над 9500 души от 58 националности, които през 1937-а и 1938 г. са били убити и заровени тайно в гористата местност Сандормах, Карелска република. Първите масови гробове в района са разкрити през юли 1997 г. от сътрудници на „Мемориал”.

От 1998-а на всеки 5 август – денят, в който се отбелязва началото на Големия терор, около кръстовете в гората Сандормах и гранитния паметник с надпис „Хора, не се убивайте един друг!”, се провеждат митинги и панихида – католическа и православна, а на много места из Русия и в още 40 страни по света се четат имената на невинно загиналите.

Ето имената и кратки биографични данни за нашите сънародници:

Андрей Петров Градинар. Роден е през 1908 г. в село Паркани, Тирасполски район – тогава Руска империя, днес Молдова. Безпартиен. Първоначално е принудително интерниран в Беломорско-балтийския лагер на НКВД. Арестуван е на 19 декември 1937 г. Осъден на смърт от т.нар. „съдебна тричленка” на НКВД. Разстрелян на 29 януари 1938 г. Реабилитиран е през 1960 г.

Кирил Михайлов Николаев. Роден е през 1900 г. в Тирасполски район. Безпартиен. Също интерниран в Беломорско-балтийския лагер на НКВД. Осъден е от „тричленка“ на 2 септември 1937 и разстрелян осем дни по-късно.

Христофор Иванов Пейчев. Роден през 1893 г. в село Пандъкли – тогава в Румъния, а днес в Украйна. Безпартиен. И той е бил интерниран в Беломорско-балтийския лагер. Арестуван е на 7 март 1938 г. След месец осъден на смърт и разстрелян на 3 юни същата година. Реабилитиран през 1957 г.

Цанко (или Ценко) Иванов Темкин-Саватинов. Роден през 1896 г в България. Работник, бивш член на БКП, която тогава се нарича БКП (тесни социалисти). Първо на 18 август 1935 г. е осъден от специална комисия на НКВД на пет години лагер. Изпратен е на Соловецките острови. На 9 октомври 1937 г. „тричленка“ го осъжда на разстрел. Екзекутиран е на 2 ноември 1937 г.

Имената бяха прочетени на български и руски език и както всички акции на „Мемориал”, накрая прозвуча призивът „Хора, не се убивайте един друг!”.

ДС