Хора за четене

В късната съботна утрин отивам за кафе и фреш до близкото магазинче. Шляпам сънено с джапанки по тесните, окъпани в слънце улички около „Иван Асен“ и минавам покрай познати съседски лица. Двойка на около 60 и по-възрастен мъж с вид на пенсиониран професор от СУ си говорят.

– Та каква марка, казваш, били очилата? – обръща се пенсионираният професор към мъжа и жената.

– Ами, нещо беше Рей Бъ… Не мога да се сетя точно. Нещо като Рей Бредбъри звучеше.

– Да не би да е Рей Бан? – подхвърлям аз, минавайки покрай тях.

– Точно така, Рей Бан, Рей Бан! – усмихват ми се мъжът и жената.

А събеседникът им, онзи с вид на пенсиониран професор, добавя:

– Благодаря ви, девойче! Заслужавате вино от глухарчета.

Ей такива разговори се водят из криволичещите улички около „Иван Асен“. Фасадите на повечето кооперации може и да са олющени, паветата начупени и дворчетата запуснати, ала хората, хората са като книги, пожълтели и с избелели корици, но все пак книги, които крият интересни истории и можеш да намериш по едно чудо на всяка страница.

Обичам си квартала. В него живеят интересни хора за четене.