Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Хормонът на любовта

Една от най-големите ползи от Фейсбук е откритието, че животните не са това, което са. А хората сме толкова това, което сме, че искаш да ни няма

 - Хормонът на любовта

Реформаторският блок с повече ченгета от „Атака“ – 9 срещу 5. Искат да бутат „Къщата с ягодите“, за да я „запазят“. Хиляди бежанци щурмуват австрийската граница откъм Словения. Английската кралица дава блестящ прием за китайският премиер. Украйна е потънала в корупция, по-голяма от по времето на Янукович. Мистериозна личност с инициали ИК съветва беглец-милионер и тайно подготвя Реформаторски блок 2, който ще е без ченгета… Последното е шега. В България не може без ченгета. Те се клонират като агентите от „Матрицата“. Поне да бяха и елегантни като тях!

От предизборен плакат ни гледа шкембест мъж на средна възраст, с лице, носещо следи от бурен живот, прегърнал през кръста две наскоро излезли от пубертета момичета от българо-ромски етнос, които гледат в обектива на фотографа. Възможно е да мислят, че ги снимат за каталог. Този мъж предлага себе си в този си вид – с двете моми под мишница, като възможност да бъдат задържани децата в Свиленград. Задържани как и от кого? Свиленградските деца ще избягат от къщи, ако разберат, че този чичко иска да ги задържи, и ще се наложи да бъдат задържани и върнати обратно в Свиленград от полицията.

Дотук с политическата реалност, да минем към по-приятната част. Фейсбук и клиповете с животни. Гледам клип със заек, лежащ по гръб в мивка и върху него тече чешма. Заекът е в нирвана. Много се извинявам, но това никой никога не си го е представял другояче, освен в анимационен филм. Анимационните филми обаче вече оживяват в този свят на нечовешка простотия, мерзост и неканена, но явно необходима на Вселената трансформация на действителността ни. Заекът в умивалник е възможност за бягство от нелепия ни живот. Преяли с мир и какво ли не, решихме, че удобството на живота ни е ненарушимо. Оказа се, че е това е грешка. И Вселената реши да ни даде подаръка да се влюбим в домашните си животни, а и в животните въобще. Една от най-големите ползи от Фейсбук е откритието, че животните не са това, което са. А хората сме толкова това, което сме, че искаш да ни няма.

„Мразят се като куче и котка“. Този израз е завинаги опроверган от ежедневните свидетелства за приятелство между кучетата и котките. И не само между тях. Куче отглежда пиленца. Котка отглежда патенца. Куче лежи по гръб и пиленца се катерят по корема му и го кълват приятелски, и то не мърда от удоволствие. Папагалче и коте си играят, папагалчето се търкаля по земята като котето. Гигантски син папагал е сложил глава на рамото на жена, която го е гушнала, гали го и му говори като на бебе. Синият папагал се държи като човешко бебе. А кучета и бебета с лопата да ги ринеш. Бебетата завират главите си в устите на кучетата, а те ги олизват с огромна любов и преданост. Родителите щастливо снимат.

Мой приятел има врана и коте. Ядат от една паничка. Друга врана покрива сложни тестове за интелигентност. Чешат миниатюрна маймунка мармозетка с четка за зъби по главата. Ленивец лежи на легло с разперени ръце, докато го галят, и в момента, в който спрат – взима ръката на галещия и я придърпва към себе си, за да не спира. Изправен на два крака лъв гушка човек. Козлета скачат пред камера в еуфория.
Във Фейсбук цари революция на отношенията между хора и животни, а и между самите животни. Те явно винаги са били такива, обичали са се помежду си, когато не се налага да се ядат един друг. За разлика от нас.

Тъпаците сме ние, не те. Не ни се налага да се храним с живи същества – затова поради перверзна извисеност на интелекта се самоизяждаме. В този ред на мисли не мога да се откажа да ям месо. Ако виждам животното с очите си преди да го заколят, няма да го хапна, но в чинията всичко изглежда толкова далече от действителността.

И понеже любовта е все по-сложно занимание за хората, Вселената ни отвори очите за Тях. Ето безусловна любов. Осинови кученце. Друга няма. Прегърни дърво. Имай котка. Тя не само те обича, но е и полезна за здравето. Мърка на ухо, топличка и пухкава е, не мирише, не крещи, не лъже. Любов по всяко време. И общоприетото погрешно разбиране, че котките се привързвали само към дома, е доказателство, че сме масивно, масирано, максимално глупави, и наистина не познаваме света около от нас. Дори и най-близките ни – домашните ни любимци.

Съжителството на хора и животни е стигнало дотам, че във Фейсбук върви видео на две мечки, които ожесточено се борят пред къща в американски квартал. Търкалят се по стълби, по асфалта, чупят парапети, докато едната не надвива другата и става ясно, че пак май става дума за любов. Меча любов в средата на населено място, с паркираните коли и съседа, който снима всичко това с телефона си. А под клипа във Фейсбук куха лейка изразява мнение, че е трябвало някой да хвърли нещо по тях или да издаде силни звуци, за да ги спре. Свещена интернетна простота! Това мило момиче е галило кожа на агне в детска книжка, или по някаква щастлива случайност е било заведено на зоологическа градина за галене на животни. В България няма такива, защото животните все още са по-достъпни, но в Америка има. Там е пипнала пони и коза, които няма къде другаде да срещне.

Козите се оказват най-еуфоричните любовчии сред животните. Изследванията показват, че хората и животните се влюбват помежду си, така както хората се влюбват един в друг. Хормонът на любовта, на социалните връзки, на възпроизвеждането, наречен окситоцин, действа при тях по същия начин, както върху нас.

Пускат куче и козичка да си играят. Взимат кръв преди да ги запознаят и я изследват, както и след запознанството. Пада страшна игра, гоненица и подскачане. Окситоцинът на кучето се е покачил с 48%, козичката обаче хвърчи от щастие с новото си приятелче. Нейният окситоцин е 210% нагоре. Изследванията показват, че и хората реагират с повишен окситоцин към домашните си любимци. Като влюбени. Като към детето, съпругата, съпругът, любовницата, любовникът. Няма разлика дали е котка, или човек. Това е много успокоително в ерата на все по-сложните и егоистични лични отношения. Невъзможността ни да се разберем „като хора“ ни дава възможност за истинска, безусловна любов другаде. До каквото и това да доведе, това е прекрасно откритие, вече и научно подкрепено.

Затова когато сте във Фейсбук, четете по-малко за политика или текстове за това как да го/я накараме да се влюби в нас и да ни търпи гадния характер. Не се мъчете да разберете малоумните навици на човека до вас, и ако нямате домашен любимец, гледайте клипчета с животни колкото се може по-често. Окситоцинът ви гарантирано ще се повиши, докато ефектът от текстовете за самоусъвършенстване никак не е сигурен.

Любовта е навсякъде наоколо и все по-малко у хората. Ясно е, че колкото и да са сладки козлетата, няма да раждаме сатири, но душевното ни спокойствие и здраве са гарантирани от връзката ни с коза. Дори и Едуард Олби го е разбрал. А това с Олби – кой разбрал, разбрал.


Бел. ред. – още текстове на Милена ФУЧЕДЖИЕВА може да откриете ТУК.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах