POTO

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Хотел „България“: нова заплаха

Надстрояват емблематичната сграда - паметник на културата. Група „Български архитектурен модернизъм“ обяснява какво ще загубим

Хотел „България“ ще бъде надстроен с няколко етажа. Снимки: Емил Георгиев - Хотел „България“: нова заплаха

Хотел „България“ ще бъде надстроен с няколко етажа. Снимки: Емил Георгиев

Още една емблематична сграда с история влезе в и без това дългия списък на застрашените софийски видове. В случая с комплекс „България“, на адрес булевард „Цар Освободител“ 4, няма опасност от самосрутване, случаен пожар или изграждане на паркинг на нейно място, а от надстрояване с 4 до 8 метра. Това ще бъде фатална промяна във фасадата и съвършено изчислените пропорции на архитектурен паметник на културното наследство от национално значение. В момента сградата вече е изпразнена поради ремонт, видя репортер на „Площад Славейков“.

В становище, предизвикано от „Проект за надстрояване на сградата на комплекс „България“, публикуван в сайта на община „Средец“, Васил Макаринов (изкуствовед) и Теодор Караколев (журналист), изразяват от името на група „Български архитектурен модернизъм“ своята тревога от поредното посегателство над един от ценните архитектурни образци у нас.

През годините след 1944-а комплексът е разделен на отделни части (хотелската част е отделена от концертната зала) поради което автентичността на част от вътрешните пространства (фоайето) е нарушена още тогава, а пространствените връзки са изгубени. За щастие, с доста малко промени (…) фасадата на сградата е със запазена автентичност и е горд свидетел на културния възход на България от 30-те години. Наша отговорност е да запазим наследената ценност и да не повтаряме грешките на тоталитарната власт, оставила своя отпечатък върху архитектурните ни ценности“, се напомня в становището.

В началото на 90-те комплексът става собственост на „Мултигруп“, а след смъртта на Илия Павлов е продаден на „Би Ти Девелопмент сървисес“ ЕАД. През 2007 г. проект на арх. Павел Иванов от САЩ сочи намерението на новия собственик да превърне емблематичната сграда в търговски център „Гранд България“. Идеята да се разруши шедьовъра и на негово място да се построи 10-етажна сграда е осуетена навреме и комплексът е спасен. Сега отново е застрашен. „Площад Славейков“ вече изпрати запитване в Министерството на културата, относно предлаганите промени.

Проектът за надстрояване на хотел „България“

Комплекс „България“ заема карето между бул. „Цар Освободител“ и улиците „Бенковски“, „Аксаков“ и „Дякон Игнатий“. Включва хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала „България“. Там преди ремонта се намираше и книжарница „Хеликон“, която сега се е изнесла. Архитектурният ансамбъл е построен по проект на архитектите Станчо Белковски и Иван  Данчов през 1934-1837 г.

Публикуваме пълния текст на становището:

СТАНОВИЩЕ
на група „Български архитектурен модернизъм“
във връзка с проект за надстрояване на сградата на комплекс „България“.

(постъпило уведомление за изготвяне на план/програма от „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ 2016” ЕАД, за : „ПУП-РУП ЗА УПИ І-121, ІІ-122, ІІІ-123, ІV-124, V-15, VІ-125 кв. 482 и УПИ І от кв. 481, м. „Центъра –Зона „А”-юг”, достъпно на адрес: http://sredec-sofia.org/bg/post/1198/postypilo-uvedomlenie-za-izgotvyane-na-p)

Сградата на комплекс „България“ е един от много ценните архитектурни образци в историята на България. Проектът на изявените във времето между Първата и Втората световна войни архитекти Иван Данчов и Станчо Белковски от 1934 г. е показателен за своеобразния връх в културното развитие, което българското общество достига през 30-те години. Частното „Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество“, което финансира сградата, създава един уникален архитектурен обект, който има и своята безпрецедентна стойност за обществото със своята зала – и до днес концертната зала с вероятно най-добра акустика в България. При това обект, създаден от образовани и просветни частни собственици, наясно с баланса между преследването на икономическата изгода и доброволното подпомагане на обществени и културни каузи, които не биха просъществували на пазарен принцип.

Сградата е ценна по редица причини. Изключитено прецизно разработени са и интериорите – стълбището в зимната градина е съвършена скулптурна композиция от конвексни и конкавни извивки, отвеждаща до галерията под отваряемия оберлихт, а употребяваните облицовъчни материали в отделните зали на хотела и концертната част са старателно описани в проекта от самите архитекти. При строежа на сградата са употребявани някои нови и рядко срещани у нас технологии като падащите в сутерена витрини на ресторанта и отваряемият оберлихт над зимната градина, които са своеобразни и добре запазени към момента артефакти, свидетелстващи за високото техическо развитие на България от времето между двете световни войни.

Сладкарницата на хотела се подготвя за ремонт.

Главната фасада откъм бул. „Цар Освободител“ (зад която се помещава хотелската част) е лаконична и строга, но добре премерена и перфектно пропорционирана, мислена така, че да бъде в съзвучие с по-раншната сграда на Чиновническото дружество на ъгъла с ул. „Георги Бенковски“. Последните два автентични етажа от хотела са вдадени навътре, като съвсем дискретно изявен е обемът над входа – деликатна разработка, която днес много ясно може да се отбележи при наблюдение от северния тротоар на булеварда и от градината източно от Царския дворец. Всяко надстрояване би нарушило пропорциите и би унищожило това деликатно и добре премислено решение на архитектите.

През годините след 1944 г. комплексът е разделен на отделни части (хотелската част е отделена от концертна зала) поради което автентичността на част от вътрешните пространства (фоайето) е нарушена още тогава, а пространствените връзки са изгубени. За щастие, с доста малко промени (добавената витрина на входа и подменените горни неподвижни витрини на ресторанта) фасадата на сградата е със запазена автентичност и е горд свидетел на културния възход на България от 30-те години. Наша отговорност е да запазим наследената ценност и да не повтаряме грешките на тоталитарната власт, оставила своя отпечатък върху архитектурните ни ценности.

Имайки предвид тези факти, членовете на екипа „Български архитектурен модернизъм“ вярваме, че познаването на историята в нейния най-автентичен вид е изключително важно за развитието на българската култура. Културно-историческото наследство носи своята материална и нематериална памет, а наследството на модернизма – за спомена от годините на безпрецедентно за България дарителство както за социални, така и за културни каузи.

В същото време архитектурата – особено образците в стилистиката на модернизма – е изкуство, което работи в абсолютен смисъл – от целия обем на сградата до неговите най-малки детайли. Иначе казано – сградите са ценни както с обемите си, така и с дизайна на подовите мозайки или дръжките на вратите. Архитектите са ги проектирали с ясното съзнание, че всеки елемент от сградата е важен и той неслучайно е направен по съответния начин.

Убедени сме, че са неуместни всякакви промена в екстериора (и интериорите) на сградата и в частност на главната фасада откъм бул. „Цар Освободител“, които не са зададени в оригиналния проект и замисъл на архитектите, създали сградата. Запазването на оригиналния вид на сградата е начинът, по който можем да покажем уважението към нашето минало, към уникалността и спецификата на българската култура, към нашите предци, на които дължим възможността днес да имаме това, което имаме.

Входът на хотела

Опазването на културното наследство днес е морално задължение на всеки собственик на ценен архитектурен обект. Всяко надстрояване, промяна или разрушаване на ценните образци от нашето минало, какъвто безспорно е комплекс „България“, е проява на неуважение към нашето минало, българската култура и изобщо – общочовешкото наследство.

Категорични сме, че проектът за надстрояване на хотелската част на комплекс „България“ е неуместно посегателство върху българската култура и трябва да бъде преработен, за да бъдат запазени максимално силуетът, пропорциите и оформлението на екстериора (и интериора) на сградата така, както са предвидени от оригиналния проект на арх. Иван Данчов и арх. Станчо Белковски.

Апелираме собствениците на сградата да преосмислят идеите си и да ги съобразят със стойността на сградата като ценен обект на културно наследство. Това би било достойна постъпка, показваща уважение към българската история.

Като експерти в областта сме склонни да предоставим и експертна оценка и мнение за конкретните идеи напълно безвъзмездно.

Васил Макаринов – изкуствовед, създател на групата „Български архитектурен модернизъм“ и автор на едноименната изложба
Теодор Караколев – журналист, съавтор в групата „Български архитектурен модернизъм“ и съавтор на едноименната изложба

25.VII.2017 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС