Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Петзвездни актьори в киното

От местоПредставлението Гранд хотел Будапеща, Великият Гетсби, Усещане за жена, Сиянието...

Оскъдно облечена, героинята на Джулия Робъртс внася кич-минимализъм в интериора на хотел „Риджънт Бевърли Уилшър”. Разбира се, филмът е „Хубава жена”. - Петзвездни актьори в киното

Оскъдно облечена, героинята на Джулия Робъртс внася кич-минимализъм в интериора на хотел „Риджънт Бевърли Уилшър”. Разбира се, филмът е „Хубава жена”.

Хотелът е това, което домът не е. Временна спирка. Чужди чаршафи. Малки дози шампоан. Лукс, стерилност, обещание, самота. Фон за истории. Декор за филми. Място за роли.

Спомнете си как във ваната на помпозния „Риджънт Бевърли Уилшър” Джулия Робъртс пя фалшиво, но от сърце; как в бара на ултрамодерния „Парк Хаят Токио” Скарлет Йохансон срещна погледа на Бил Мъри; как по коридорите на „Челси” малката Натали Портман догони Жан Рено; как в балната зала на „Рузвелт” Майкъл Дъглас отсече: „Алчността е нещо хубаво”; как пред басейна на „Фонтенбло” Стивън Бауер отнесе шамар от полугола мадама и получи презрението на Пачино…

Хотелът е перфектна снимачна площадка. Лъснатият му под кара камерата да се плъзга с изящество на фигурист. Да спира пред рецепцията, да влиза в асансьора, да се вмъква в стаята и често да забравя да излезе оттам. Заради нейното любопитство сме виждали десетки ракурси от лосанджелиския „Милениум Билтмор” – в „Ловци на духове”, „Денят на независимостта”, „Бодигард”, „Ченгето от Бевърли хилс”. Дори насън разпознаваме нюйоркския „Сейнт Реджис” в „Кръстника”, „Клуб първа съпруга” и „Дяволът носи Прада”. И знаем, че светлините на ласвегаския „Беладжио” се отразяват в лъснатите обувки на героите от „Бандата на Оушън”.

Въртящите се врати, уютните лобита, меките фотьойли и приглушените светлини често ни се струват по-обещаващи, магнетични и непредвидими от главните герои. Някои хотели успяват да ни объркат, да ни оставят без дъх и дори да откраднат чужда самоличност! Преди време, например, „Пуп” в Карлови Вари хладнокръвно се представи като „Сплендид” в Черна Гора в „Казино роял”. Оттогава знаем, че хотелите са отлични актьори. И тихо (за да не пречим останалите гости) им се възхищаваме.

Мистерията Гранд хотел „Будапеща“

Съществува ли наистина разкошният, но позападнал „Гранд хотел Будапеща” от едноименния шедьовър на Уес Андерсън? Въпросът занимава феновете на филма, претендент за „Оскар”, но отговорът е половинчат. Защото хотелът от продукцията е разположен отчасти в реалността, отчасти във въображението.

Бонбоненорозовият мини модел на „Гранд хотел Будапеща”.

Бонбоненорозовият мини модел на „Гранд хотел Будапеща”.

Когато екипът започва да търси съвършената сграда, открива няколко красиви, ала разпадащи се постройки. След дълго обикаляне из европейските градове, попада на специално място. Изоставен, 5-eтажен универсален магазин в Гьорлиц – най-източния град в Германия, до полската граница. Сградата в стил ар нуво е преживяла и добри, и лоши времена. Отворила врати през 1913-а като конкурент на лондонския Selfridges и на берлинския Kaufhaus Des Westens, в последните десетилетия тя няколко пъти е сменила собственика си. Накрая банкрутирала. Интериорът й обаче останал непокътнат. Впечатляващ атриум, красиви стълбища, масивни полилеи, пропускащ мека светлина оберлихт…

Вътрешните снимки са правени във фалиралия универсален магазин на Гьорлиц.

Вътрешните снимки са правени във фалиралия универсален магазин на Гьорлиц.

Дизайнерът на „Гранд хотел Будапеща” Адам Щокхаузен знае, че е попаднал на нешлифован диамант. Налага се обаче да се водят дълги преговори с ликвидатора на магазина, за да се издейства достъп вътре. Останалото е лесно. По коридорите са разстлани червени килими. Лампите са светнати. Стаите – населени с невероятни образи. С появата си на екран филмът се превръща в събитие. А самият хотел заживява собствен живот. Сдобива се с профил в туристическите сайтове. „Посетители” възторжено го описват като незабравим, стилен, с отлично обслужване.

Режисьорът Уес Андерсън се влюбва не само в универсалния магазин, но и в Гьорлиц. Затова снима почти цялата продукция в градчето (с изключение на сцените от затвора и от сладкарницата), като докарва мебели, костюми, изкуствени носове и перуки от цяла Европа. Локациите, разположени на десетина минути една от друга, Уес обхожда с количка за голф, пъплейки по натрупалия сняг. Вечер събира екипа в хотела, за да хапнат всички заедно като семейство.

Декориран и населен със странни образи, магазинът се превръща в хотел.

Декориран и населен със странни образи, магазинът се превръща в хотел.

Популярността на „Гранд хотел Будапеща” действа като ударна доза надежда за източногерманския Гьорлиц, обезлюден и обеднял след обединението на страната. Петдесетината хиляди жители се надяват градчето да се прочуе като локация за снимки и туристическа дестинация. Местен предприемач вече налива $30 млн. в съживяването на магазина. А тамошните хора гледат отстрани и като герои от филм потриват ръце: „Сърцето на нашият Гьорлиц ще забие отново”.

„Плаза” и гневът на Гетсби

Освен кралски особи, президенти и холивудски знаменитости, хотелът на „Пето авеню” и „58-а улица” приютява десетки продукции. „Дънди Крокодила”, „Безсъници в Сиатъл”, „Почти известни”, „Сам в къщи 2”, плюс още дузина филми са снимани във величествената, 19-етажна сграда в сърцето на Ню Йорк. Пред осветената й фасада завършва „Каквито бяхме” с Барбра Стрейзънд и Робърт Редфорд. Героите им се разделят завинаги на фона на хотела – тя оправи русия му перчем с ръка, пъхната в кожена ръкавица, а той за последен път я притиска към себе си. Преди това, в трилъра на Хичкок „Север Северозапад”, Кари Грант, елегантен до безумие, минава бързо през високото, мраморното фоайе на „Плаза” и влиза в ресторанта, където погрешка е погнат от агенти на мистериозна организация. Самият Грант, казват, се чувствал като у дома си на снимките. Просто защото имал апартамент някъде по етажите.

„Плаза” става мълчалив свидетел на страстите във „Великият Гетсби”, режисиран от Баз Лурман.

„Плаза” става мълчалив свидетел на страстите във „Великият Гетсби”, режисиран от Баз Лурман.

Открит през 1907-а, в последно време хотелът позагубва блясъка си. Преди няколко години обаче получава лифтинг за $450 милиона. Подновеният му разкош привлича режисьора Баз Лурман, който търси декор за екранизацията на „Великият Гетсби”. Скоро един от апартаментите с дървена ламперия, раирани фотьойли, плюшени завеси и роял става мълчалив свидетели на конфликта между Том (Джоел Едгертън) и Гетсби (Леонардо Ди Каприо). Докато двамата се ежат един на друг, по-наблюдателните съзират през прозореца „Сентръл парк”. Междувременно, мениджмънтът на „Плаза” изстисква всички сокове на филма. На гостите си любезно предлага апартамент „Фицджералд”, натъпкан с творби на автора. Барът сипва коктейл „Великият Гетсби” на основата на джин. Свири джаз бенд.

Танго в „Уолдорф Астория”

Виждали сме го в началото на 90-те години. Все още помним масивния му дървен под, тъмнозеления мрамор по стените, стройните пиластри и корнизите от златни листа. Пред очите ни, като в сън, преминава един сляп, раздразнителен, пенсиониран полковник и повежда към дансинга млада, красива жена. Двамата се сливат в танго под звуците на Por una Cabeza на Карлос Гардел. В ролите са Ал Пачино и Габриел Ануар. Филмът е „Усещане за жена”. Залата за танци – „Вандербийлт” на „Уолдорф Астория”. Пачино печели „Оскар” за ролята си, а хотелът влиза в историята на киното.

Усещане за жена. Ал Пачино и Габриел Ануар на дансинга в „Уолдорф Астория”.

Усещане за жена. Ал Пачино и Габриел Ануар на дансинга в „Уолдорф Астория”.

Останалите му появи пред камерата са по-скромни. Показва фоайето си, покрито с мозайка от 148 000 кв. м, в серия красиви кадри. Събира Джон Кюсак и Сара Кейт Бекисейл в „Знак на съдбата”. Подслонява Еди Мърфи в „Пристигане в Америка”. Добавя лъжичка лукс към „Уикенд в Уолдорф”, „Анализирай това”, „Петзвезден романс”, „Кланът Тененбаум”, „Мистър и Мисис Смит”.

Естествено, „Уолдорф Астория” си прекарва чудесно и когато не е зает от снимачни екипи. От откриването му през 1931 г. на „Парк авеню” в Ню Йорк до днес е пълен с отбрани гости. В миналото Мерилин Монро отсяда в апартамента на 27-ия етаж. А Джон и Джаки Кенеди прекарват първата нощ от медения си месец в една от най-хубавите му стаи.

Кошмарът хотел „Овърлук”

Дълги коридори, водещи към нищото; врати, отварящи се с брадвата на психопат; тапети, напръскани със сини цветчета и засъхнала кръв. Едва ли има по-ужасяващо място от „Овърлук” – хотелът от „Сиянието”, който подслонява страховете и ни кара да треперим от налудничавата усмивка на Джак Никълсън.

9-a

Отвън всичко изглежда спокойно, но вътре се води битка на живот и смърт.

Когато Кубрик решава да снима филм по едноименния роман на Стивън Кинг, писателят му дава зелена светлина да промени сюжета. Резултатът е свъръхналудничав сценарий, в който хотелът е господар на създанието. Външните снимки са правени пред „Тимбърлайн лодж” – място за гости с дървена фасада и полегат покрив в планините на Орегон, а интериорът е създаден в Англия с ясната идея да пречупи законите на логиката. Във „вътрешностите” му се развиват аномалии. Огромната зала и километричните коридори не пасват на скромните мащаби отвън. Прозорците са на странни места. Масивните, боядисани в бозаво врати, рядко не водят към стаи. Самите апартаменти сякаш се местят.

„Тимбърлайн лодж”, хотелът от хоръра „Сиянието” на Стенли Кубрик.

„Овърлук”, хотелът от хоръра „Сиянието” на Стенли Кубрик. Джак Никълсън, както винаги, е на страната на лудостта.

Парадоксално, зловещият „Овърлук” е вдъхновен от един обикновен американски хотел. Става дума за „Стенли” в Скалистите планини, приютявал някога Теодор Рузвелт и японското императорско семейство. През 1974 година стаи в него запазили Стивън Кинг и съпругата му Табита, след като дочули, че мястото е обитавано от духове.

Двамата пристигнали само ден, преди хотелът да бъде затворен за зимата. В онази нощ били единствени негови гости. Стивън се разходил по коридорите, подобни на лабиринт, после вечерял с жена си в абсолютно празния ресторант и накрая двамата се прибрали в стая № 217. Около тях нямало жива душа.

„Преживяването беше сюрреалистично. Преди да си легна написах цялата книга в ума си”, признава по-късно Кинг. Романът „Сиянието” излиза през 1977 г. С него на бял свят се появява Джак Торънс – безработният, алкохолизиран писател, който поема грижата за изолиран планински хотел и бавно потъва в кошмара.

 

 

 

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах