Христо Бойчев: Новото поколение режисьори не поставя живи автори

„В България в момента има странна естетическа тенденция. Роди се поколение режисьори, което не поставя пиеси на живи автори, а текстове. Вземат някой класик, умрял преди повече от 70 години, за да няма претенции за авторско право, и правят адаптации, които сами си режисират, а понякога играят и главните роли.“ Това твърди драматургът Христо Бойчев в интервю пред Исак Гозес в „Стандарт“.

Бойчев е един от най-играните български автори по света, негови пиеси в момента са в театралните афиши на 40 държави. Най-малко го играят в България, този факт обаче не предизвиква огорчение у него: „Не. Аз съм един от най-играните европейски автори – само трима-четирима сме.“

Христо Бойчев казва, че от писане на пиеси в България не е възможно да се живее, но и никъде по света сериозните автори не са богати. „Не казвам, че са бедни, – обяснява той. – В момента в Европа сме само няколко писатели, които си вадим хляба само от пиеси. Останалите работят и друго – така е бил и Макс Фриш, сам го казва. За да можеш да живееш само от драматургия, трябва да те играят в цяла Европа. Даже и великият Харолд Пинтър с огорчение отбелязва, че жена му, която никой не познава, издържа цялата фамилия, като пише криминални романи.“

В Русия и Франция обичат много пиесите на Христо Бойчев. След броени дни драматургът ще пътува на фестивал в град Владимир, близо до Москва, където играят две негови пиеси. „Оркестър Титаник“ и „Полковникът птица“ са най-популярните му текстове. Неотдавна „Полковникът“ вдигна на крака висши генерали от НАТО в театър „Льо пош“ в Брюксел, Белгия, игран е в Турция, в Катар…

В Македония Бойчев преживял най-емоционалната интерпретация на „Полковникът птица“: „В Куманово, Македония, цигански самодеен театър игра „Полковникът птица.“ На сцената има масовка от четиридесет души – пластичен фон. „Много, бре!“, викам на режисьора. „Искат да играят, как да ги изгоня – ще ме бият“, вика той. Накрая завършиха с луд кючек начело с Полковника. В салона имаше над седемстотин роми: и те играят кючек. А актьорите бяха фантастични, защото страшно се вживяваха в ролите си и много си вярваха.“

По-друга ли щеше да е България, ако Иван Кулеков и Христо Бойчев навремето бяха спечелили президентските избори преди години, пита Гозес. „О, да, – отвръща Бойчев. – След кратък период щях да направя преврат и да стана президент. Тогава България щеше да тръгне по други пътища. Но, ако говорим сериозно, ние знаехме, че няма да станем. Тодор Живков ни каза: „Вие да не си помислите, че ще спечелите – няма да стане, но ми е интересно какво правите“.