Христо Харалампиев и изкуството да надскачаш мълчаливо

Артист, който надскача мълчаливо не само себе си, е рядко явление. До 29 октомври има шанс да се срещнете с него и произведенията му в столичната галерия „Ракурси“. Изтъкнатият скулптор Христо Харалампиев избра салона на ул. „Хан Крум“ 4 А, за да покаже 29 рисунки и 9 пластики, създадени през последната година. Макар и със семпло заглавие, експозицията „Скулптура и Рисунка“ излъчва важен сигнал: този човек е тук, за да създава красота, а не да преминава през живота и изкуството като сърдит турист.

На 69 години Христо Харалампиев не се състезава с никого, втурва се единствено след фантазиите си, а свободата на абстракцията му позволява да ги доближи. Така пластиките му внушават, че жената е дар, но понякога е и разпятие, а душата ѝ си остава неуловима. Само в рисунките му сякаш музата е приземена и позволяваща да бъде наблюдавана.

В играта със зрителите на творбите си Харалампиев допуска всякакви тълкувания, защото както сам казва:

„Всеки, поел по този труден и осеян с предизвикателства път, осъзнава, че той е практически безкраен и достигането на върха е невъзможно, но неговата красота и магнетичност ни кара да продължим…“.

Експозицията представя 9 пластики патиниран бронз. Снимка: Елена Кръстева

Паметните спирки по пътя на този художник са много и през годините сме ставали свидетели на търсенията му с различни материали, форми и техники. Негова е статуетката на първите театрални награди „Икар“, от Харалампиевата глава е изскочила богинята, чийто взор бди на входния знак на град Созопол. Когато пределите на бронза и рисунката му отеснеят, минава в света на стъклото и керамиката.

Изложбата в „Ракурси“ експонира 29 рисунки с туш, създадени през последната година. Снимка: Елена Кръстева

Понякога прехвърля експериментите върху самия себе си. Така между 1999 и 2004-а беше принуден да води битка не за себе си, а за цяло съсловие – понеже беше председател на Съюза на художниците. Зората на новото хилядолетие го завари като шеф на катедра „Рисунка и моделиране“ в УАСГ, където сега е хоноруван преподавател. Там преподаде на десетки студенти урока, че е по-важно да обичат изкуството в себе си, а не себе си в изкуството. А на утвърдените си колеги проф. Харалампиев и днес продължава да преподава друг урок – способността да се зарадваш на чуждия успех. Овладееш ли го, тогава от всичките ти творби – без значение от формата и материала – ще се носи спокойствието на моженето, удовлетвореността от свършеното и оттласкването от суетата.

Харалампиев го е постигнал, доказателството е в „Ракурси“.