„Колкото се страхувам от терористите, точно толкова ме е страх и от ония, дето трябва да ме пазят от тях“, признава писателят Христо Карастоянов. „Площад Славейков“ покани интелектуалци да дадат своето обяснение за събитията, сложили крой на Европа, която познаваме, а вероятно и на Европейския съюз.
Какво ни казват терористите с атентатите, освен, че светът е отдавна във война? Авторът на „Една и съща нощ“ споделя, че няма представа какво друго послание ни отправят:
„Ама и тези, които уж би трябвало да ги знаят тия работи, не ми изглежда да имат някакъв отговор. Те сутрин ни обясняват едно, следобед нищо не ни обясняват, а вечер съвсем категорично твърдят нещо различно. Объркани ли са, паникьосани ли са, гузни ли са за нещо… – не ги знам.
Тъй че какво друго ни казват ония подлеци с бомбите и калашници не знам, но какво ни казват държавниците – вече е повече от ясно. Казват ни, че само един много строг антитерористичен закон му е майката! И край с тероризма! Нали? „Максимална сигурност се постига с нарушаване на някои граждански права, което ние още не можем да го разберем и не искаме да го разберем.” „Не може да има пълни граждански права и да имаш пълна сигурност!” Дето се вика – край на цитата!“
Карастоянов припомня докъде е довел Законът за изтребление на разбойниците, прокаран от Стамболийски през 1922 г. „със същите благи намерения“:
„След по-малко от година същият този Стамболийски най-официално говори за концентрационни лагери за най-големия си политически враг – анархистите! Всеки може да му прочете интервюто му в „Земеделско знаме” от 27 април 1923 г. А за Закона за защита на държавата да не говорим. Там изобщо не се отваря дума за някакви си граждански права, но затова пък се казва, че „който устно, писмено или чрезъ печатни произведения върши пропаганда или агитация за промяна на политическия или икономически строй на държавата чрезъ престъпление, насилие или терористически действия, се наказва: съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 5 години и глоба отъ 50.000 до 500.000 лева, а въ военно време – съ смърть.”
Хайде сега вие ми кажете дали не сме във военно време, при положение че цял един бивш външен министър казва: „Терористите обявиха открито война на Европа!”
Писателят твърди, че не чувства сигурност като европеец, след като терористите необезпокоявани кръстосват насам-натам държавите на Съюза, а него, обикновения гражданин, го проверяват щателно по границите:
„Тоз бил известен на полицията, за онзи „партньорските служби” били информирали не знам си кого си… А пък и тоз, и онзи тъпчат куфарите с експлозиви и калашници, прекосяват границата, убиват когото убиват и си се връщат обратно в къщи. А мен ме събуват на летището!“
Христо Карастоянов се съмнява, че в европейските органи и структури не цари същата бюрокрация като у нас. Той дава пресен пример за някои разлики между нас и тях – със сигнала за атентат в района на бившия хотел „Плиска“ в столицата, който разочарова премиера:
„Тая пед…ка история с „опасността от терористичен акт” на спирката пред „Плиска” също би трябвало да ни говори много. Сега, нашите знаели, ама не искали да създават паника, затова не го казали на населението, но го казали на американците, пък американците… И то направо Държавният департамент, възможно най-солидното място след американския президент. Паниката е налице, но нашето МВР е цялото в бяло. И нашият премиер – разочарован. Но не е разочарован от подчиненото си министерство, а разочарован от американците. И на това му викат „непрекъсната връзка и взаимодействие с партньорските служби”! И най-калпавият автор на политически трилъри няма да седне да се излага с такова нещо. Виж за пародия на кримка сюжетчето направо спи!“
Добрият писател умее да събира две плюс две, твърди Карастоянов. Мисълта му е за „Подчинение“ на Мишел Уелбек, романът, който описва една хипотетична Франция, управлявана от мюсюлманска партия – взела властта след законни избори. Карастоянов дава и друг пример за предвидливост на свой колега:
„Нали си спомняте романа на Том Лонърган Heartbreak Hill, където бил описан план на терористи да взривят бомби по време на маратона в Бостън? Дето бил издаден единайсет години преди това да се случи в действителност. На Уелбек дори му е било по-лесно: все пак той пише романа си във време, когато в Германския парламент вече имаше депутати турци. Както и в нашия, впрочем…“
Какво ни чака в Европа? Карастоянов ни припомня дните след 11 септември 2001 г. с кадри от телевизионния екран:
„В Ню Йорк някакви хора с арабски черти и с чалми в панически ужас крещяха срещу камерите: „Ние сме американци! Ние сме американци!” Дали и в Европа няма да стане същото? Надали. Само че ето – вандалщините в Кьолн на практика са си именно терористичен акт поне като краен ефект. А крайният ефект е страх от различните и омраза към тях. И няма никакво значение, че тия в Кьолн са имигранти, а ония в Брюксел са си местни изчадия (както бяха местни хубавци и убийците от Лондонското метро). Всички са в кюпа и ето ти ги разгневените млади хора с варианти на свастиката по флаговете. А пренесено на наша почва, то значи, че варварите са тук, но и наш Динко е налице! И маса народ застава зад него.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение