Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Христо Комарницки: Избрахме промяна, изпразнена от промяна

ГЕРБ са интересни като отломки от падащ метеорит, интересно върху чий покрив ще паднат, казва карикатуристът

„Очевидно е след последните избори, че българите осъзнават необходимостта от радикални промени, но нямат нито достатъчно воля, нито достатъчно желание за извършването им“, казва Христо Комарницки. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Христо Комарницки: Избрахме промяна, изпразнена от промяна

„Очевидно е след последните избори, че българите осъзнават необходимостта от радикални промени, но нямат нито достатъчно воля, нито достатъчно желание за извършването им“, казва Христо Комарницки. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Карикатурите в живота нерядко са по-смешни от карикатурите във вестника. Смях, от който нагарча, ни напушва и от политиците, рисувани от Христо Комарницки. Може би защото живеем твърде дълго сред карикатури. Колко далеч обаче може да стигне един карикатурист като Комарницки, когато се титулува „невъзпитан“? Нелеко препятствие, когато летвата на арогантното поведение, грубия език, безпардонната откровеност и примитивното самодоволство не слизат от върха на държавното управление, а след последните избори ескалират.  

Във време, когато отново се питаме кое е по-малкото зло за наше добро, поканихме карикатуриста от в. „Сега“ и „Прас-прес“ Христо Комарницки, за да поговорим как да оцелеем притиснати между Ковид-19 и безумията в политиката, а същевременно да запазим и доброто си настроение.

– Г-н Комарницки, в състояние ли е очакването на предстоящата Ковид-вълна да обезоръжи невъзпитания карикатурист у вас?

– Добрият карикатурист трябва да е тройно имунизиран и добре подготвен, никаква криза не трябва да е в състояние да го обезоръжи и извади от строя. До пристигането на щама Омега.

– Какво е вашето обяснение за нежеланието на твърде много българи да се ваксинират?

– Подобно на много други явления от съвременното битие на българите, и това може да се обясни с неслучилото се по тези земи Просвещение. Но освен невежество, презрение към науката и учените и „Те ли ще ми кажат на мене!“, се добавя огромното недоверие към всякакви авторитети, виждам и тарикатското „снишаване, докато бурята отмине“, практикувано толкова дълго време, че чак се е превърнало във втора природа.

Това са мои спекулации, разбира се, не боравя с достоверни данни. Възможно е просто хората да се страхуват от нежелани странични ефекти. Българите не се радват на цветущо здраве и голяма част от и без това застаряващото население страда от различни, много често хронични заболявания. Опасенията, че ваксината може само да влоши положението, са реални и обясними.

– Има ли несмъртоносен начин да бъде убеден един антиваксър да се ваксинира?

– Ваксинираният антиваксър не е екзотика, а реалност. Добре познатото мрънкане под сурдинка. Да, страхът, който пази лозето, е добър мотиватор. Големият въпрос е, и тепърва ще бъде, суспендира ли ваксинационната кампания правата на личността, или не? Какви граници не може да преминава, доколко агресивна и навлизаща в личното пространство може да бъде.

– Защо у нас продължава да липсва ваксинационна кампания, финансирана от правителството?

– Темата е твърде щекотлива. Такава кампания трябва да се прави умно, интелигентно и с мярка. Възможно е властите да се боят от твърде вероятния обратен ефект. А и мнозинството български политици са откровени популисти, избягват да се ангажират с неблагодарни и непопулярни каузи, каквато е тази. Предполагам, че и служебните министри не правят изключение. Ще е интересно да се направи проучване колко от привържениците на Бойко Борисов се повлияха от директния му призив за ваксиниране. И в каква посока.

Не съжалявам обаче, че се лишаваме от поредния летен поръчков хип-хоп или попхит, като че ли е по-добре, че няма платена активна медийна кампания. Вместо това мисля, че ще е добре да се стимулират и включат по-активно така наречените джипита. Личните лекари, които изглеждат недостатъчно активни в процеса на ваксинация.

– Въпреки заплахата от четвърта вълна на вируса, Мангъров продължава да бъде канен по телевизиите – в ролята на какъв?

– Най-добре могат да отговорят тези, които го канят – него и подобните му съмишленици. Аз мога да се догаждам. Например, че след оглушителния монолог с едноличната власт на Борисов, журналистите изведнъж видяха златна възможност да практикуват „свобода на словото и различните гледни точки“. Или пък, че така откликват на желанието на широката публика. Мангъров се явява идеолог, знаме и вдъхновител на голямата група на скептиците и антиваксърите. Същевременно липсва сериозна дискусия за това доколко такова поведение на някои медии е в съответствие с професионалните стандарти и етика.

– Свобода на словото ли е възможността на всеки да се упражнява по теми, засягащи здравето и науката?

– Ако разширяващият се достъп на все повече хора до средствата за изразяване на мнение има общо със свободата на словото, отговорът би трябвало да е положителен.

Аз виждам продължението на един страничен дефект от бурното развитие на технологиите в последните десетилетия – всеобщото убеждение, че всеки човек може всичко и разбира от всичко, защото има достъп до Google и Уикипедия, грубо казано. В съчетание с девалвацията на образованието и сривът на авторитетите, резултатът е това, което наблюдаваме. И това не е непременно нещо лошо, най-често ефектът е комичен. Но понякога ми настръхват косите, когато се натъкна в социалните мрежи на средствата и методите за самолечение, които си споделят и очевидно практикуват нашите сънародници.

– За чалгата и простащината също ли трябва да „благодарим“ на грешно разбраната свобода на речта?

– Веднага ми идва на ум, че в края на тоталитарния режим тогавашните чалга изпълнители имаха едва ли не ореол на дисиденти – при липсата на истински. С любопитство наблюдавам 30-годишните пунически културни войни с чалгата, които продължават и днес. Според мен тя няма ясна и точна дефиниция, всеки влага свой собствен смисъл в това понятие. Поради това, както и поради лекотата, с която мимикрира, е лесно да се сбърка със свободата на изразяване, но чалгата, с цялата си условност, няма отношение към свободата на словото. Разглеждам я като краен агресивен израз на телесното, нейната „цензура“ се нарича диета, или въздържание.

– Какво точно избраха българите на последните избори?

– Избраха още от същото с друго лице. Моята версия е, че последните два избора в крайна сметка са израз на стремежа към възможно най-безболезненото, към промяна, изпразнена от промяна, към фалшивото равновесие и сигурност. Задънената патова ситуация, в която се намираме в момента и може би за месеци напред, е резултат именно на този избор. Очевидно е, че българите осъзнават необходимостта от радикални промени, но нямат нито достатъчно воля, нито достатъчно желание за извършването им.

– Българинът успя ли да си извади някакви поуки след 12 г. ГЕРБ?

– Много е рано да се направят такива изводи, най-малкото защото този период все още не е приключил. Трябва да се отдалечим от него поне на десетилетие. Но отсега съм скептичен, че ще успее, вижда се, че още не са извадени поуките от 45 г. БКП, които 12 г. ГЕРБ опитваше да наподоби. Стинг е прав, историята не ни учи на нищо.

– Политиците на ГЕРБ и Делян Пеевски продължават да са герои на вашите карикатури – очевидно продължават да бъдат фактор на политическата сцена?

– В България по правило влиятелните фактори не са на сцената, а зад кулисите. Трудно ми е да си представя, че такава корпулентна фигура като г-н Пеевски може да изчезне за един миг. Вторичните трусове от опита за отстраняването му все още са с висок магнитуд. А политиците от ГЕРБ са интересни като отломки от падащ метеорит. Върху чий покрив, в чий двор ще паднат?

– Коя е основната отличителна черта на Слави, която може да стане основа за окарикатуряването му, превръщането му във ваш герой?

– Чисто визуално външният вид на Слави много наподобява популярни анимационни герои и това го прави твърде благодатен за карикатурен персонаж. Тепърва ще пълни с характер и съдържание образа си на политик, ако реши да остане такъв. Към момента стремежът му да повтаря поведението на партийни вождове като Доган и Борисов е основен мотив в окарикатуряването му.

– Карикатурите в живота често не са ли по-смешни от всяка измислена ситуация?

– Това усещане се засили още повече в последните години, новите неординерни политици като Тръмп, Бепе Грило, Зеленски, Болсонаро и други с активното си ежедневно присъствие в социалните медии и размиването на границите между шоу и политика сякаш направиха излишна професията на карикатуриста. За щастие, това е само на повърхността. Добрата сатира, която борави с по-сложен и богат инструментариум, и може да достигне до по-дълбоки и въздействащи послания от буфо-политиката, никога няма да изчезне. В една или друга форма и медия.

– Като карикатурист не ви ли липсва патриотарството, което изглеждаше особено жизнено в последно време?

– Вярно е, че най-изявените му представители изпаднаха от сцената, но това съвсем не означава, че явлението е мъртво. То е там някъде. Представям си го като дремеща в бърлогата си мечка. Всеки момент може да се пробуди и да бутне някоя турска или македонска бабичка по границата. Важно е да сме нащрек.

– Ако вместо карикатури рисувахте комикси, кой щеше да е супергероят в тях?

– Трудно мога да измисля нещо различно, извън класическите канони на жанра – това винаги е малкият, смачкан от живота човек, в който се крие Всемогъщият герой, раздаващ юмруци и Справедливост.

Между другото, освен карикатури опитвам да правя и комикси, макар и кратки. В един от тях, от 2008-а, разказах историята на раждането на новия тогава супергерой – СуперБойко. Ще ми бъде интересно да нарисувам разказ и за залеза му.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg