Христо Комарницки: Отказвам се от Фейсбук, но не заради Протестна мрежа

Дни преди появата на класацията „150-те най-влиятелни българи в интернет“, Христо Комарницки закри профила си във Фейсбук. Карикатуристът на в. „Сега“ заема седмо място в Топ 50 на Фейсбук – след Димитър Бербатов, Григор Димитров, влогъра Емил Конрад, Бойко Борисов, Йорданка Фандъкова и… културиста Лазар Ангелов. Няма да обсъждаме достоверността на класацията и действителната тежест на мнението в обществото на посочените герои, потърсихме Христо Комарницки по друг повод. Художникът, който освен сатирично перо притежава и най-острия език в социалните мрежи, се отказа от присъствието си в тях и закри профила си във Фейсбук.

– Защо се отказахте от социалните мрежи, г-н Комарницки?

– От доста време обмислям да закрия профила си. Първоначално го открих като някакво лично пространство – за да споделям мисли с приятели и колеги. И с времето това нещо се разрасна, придоби съвсем други измерения. Натрупаха се около 10 000 мои последователи и всяко нещо, което напиша, неочаквано се превръща в събитие едва ли не – всичко го четат и тълкуват. Почувствах се като Форест Гъмп, когато тръгна на самотно бягане из Щатите, а накрая се оказа с хиляди, които го следваха по петите. Махна с ръка и се прибра вкъщи.

– Ето, че и закриването на профила ви стана събитие, предизвика разгорещени дебати и новини…

– Да, това за мен беше абсурдно. Не може такива „събития“ да са обект на журналистиката.

– Превърна се в новина, защото се случи след дискусия с активисти на Протестна мрежа под ваш статус за „поредния осребрен протестър“ по адрес на назначението на Бетина Жотева за член на Съвета за електронни медии. Това ли беше причината да закриете профила си във Фейсбук?

– Не съм напуснал Фейсбук заради Протестна мрежа. Просто реших, че не желая да играя повече ролята, в която се оказах. Тя започна да пречи на заниманията ми с рисуване, да ми яде от времето, кара ме да се занимавам с неща, които не са толкова свойствени за мен.

Бях в една хижа в планината, когато се събудих сутринта и се запитах защо се занимавам с глупости – след това седнах и си изтрих профила. Не е заради Протестна мрежа, направих го заради себе си. Аз не съм част от тях, нямам някакви отношения и конфликт с тях.

– Протестна мрежа се кълняха във вас по време на митингите срещу кабинета „Орешарски“, а сега отношенията ви са особени след този прословут ваш статус – написаха, че пишете глупости, че едва ли не нямате право на различно от тяхното мнение. Защо?

– Това си е техен проблем. Освен това не ми се иска да влизам в този диалог с тях чрез вас – ако исках, щях да остана във Фейсбук и сам да го водя. Ще кажа само, че аз не се отчитам пред никого за гражданската си позиция.

– Как приемате позата „морален стожер“ във фейсбук обществото?

– Виртуалната реалност създава заблуди у хората, те губят връзка с реалния свят. Там е лесно човек да заеме някакви морални пози, да раздава оценки, правосъдие. Средата предразполага към определен тип поведение.

– Проблем ли е за вас хора от протестите срещу кабинета „Орешарски“ да получават постове след идването на новата власт?

– Всеки преценява за себе си. Аз не го приемам. Но не желая да коментирам, защото знам, че ще се завърти едно колело от диалози през сайтове и медии… Не искам да участвам в това. Но не от страх.

Не се отчитам пред никого за гражданската си позиция.

– Подкрепихте ли протеста срещу Вежди Рашидов след диалозите с хориста от „Йоан Кукузел“?

– Физически не участвах, но духом – да, бях там. Знаете ли, който и да е политик на Запад от Калотина да си беше позволил това, което направи Вежди Рашидов, той щеше да си замине от поста за половин час. Подобно изказване е недопустимо като начин на мислене, като манталитет за един министър. Но България няма нищо общо с нормалния свят, това е друга територия. Явно обществото има нужда от такъв министър на културата – това също го приемам, нещата явно са на такова ниво, че човек като Вежди Рашидов е подходящ за този пост.

– Изложбата в Лувъра не е ли успех на Вежди Рашидов и това правителство?

– Защо една изложба трябва да е успех на правителството? Аз съм сигурен, че зад тази изложба стоят усилията на много хора по музеите из България, на археолози… Това е техен успех. Намирам опитът за използване на тази прословута изложба за пропагандни цели в прослава на правителството за нелеп и комичен. България сякаш още не се е отърсила от манталитета на тоталитарната държава.

– Като художник каква е вашата позиция за Българския Лувър – музеят Квадрат 500? Казват, че това ще бъде следващият повод да бъде искана оставката на министъра на културата.

– Първо не съм наясно какво представлява Българският Лувър. Това е малко като обединението на болници, каквото прави здравният министър. Нека обаче преди да говорим, да видим първо що за музей е това, какво има изложено вътре.