Христо Мутафчиев плаче за затвора в спектакъл по Стефан Цанев

„И българите, значи, свършиха. Само по затворите тук-там можеше доскоро да срещнеш някой-друг българин, но явно и тука българите са на привършване“, казва героят в пиесата „Плач на ангел“ от Стефан Цанев. Текстът ще бъде игран за пръв път пред публика на 22 януари на Камерна сцена в Народния. Това е първата премиера в афиша на театъра през 2021-а.

Христо Мутафчиев ще се превъплъти в образа на току-що излезлия от затвора Райчо, който плаче пред вратата на затвора за изгубения си живот в безсъвестни времена. Сърцераздирателния монолог на невинно осъдения, изхвърлен и от затвора, и от света навън, е картина на едно хаотично и безмилостно общество, в което човешкият живот няма стойност, а „свобода“ е страшна дума. Застанал пред вратите на затвора, Райчо (с това име старите българи наричали слънцето), моли безликия пазач да го пусне обратно.

Текстът на пиесата бе публикуван публично за пръв път в „Площад Славейков” в началото на пандемията като жест на Стефан Цанев към публиката, лишена от достъп до театър.

Вижте още: СТЕФАН ЦАНЕВ С ПРЕМИЕРА В „ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ“, ПОСВЕТЕНА НА ОТЧАЯНИЯ ОТ СВОБОДАТА ЧОВЕК

„Да, братле, не от глад, не от нужда съм дошъл тук посред нощ да чукам на тази порта, гони ме една носталгия, една незнайна носталгия – да си легна пак на нарчето, да гледам тавана със станиолените звезди и да мечтая за свободата. Мечтата е като бяло красиво облаче навръх планината – стигнеш ли до облачето, то става обикновена мъгла. Разбираш ли? Не, ти не можеш да ме разбереш, човек, който е на свобода, не може да разбере какво е свободата, на свободните свободата им омръзва, свикват с нея, не я забелязват…”, казва героят в пиесата.

Христо Мутафчиев ще трябва да изиграе 38-годишен човек, който е едновременно в началото и в края на жизнения си път.

Режисьор на моноспектакъла е на Стоян Радев, сценографията и костюмите са на Елица Георгиева, музиката – на Веселин Митев.